Last creation:
"The suicide"
/ a comic opera in one-act /
on Arkady Timofeevich Averchenko
Written in the nature:
/ 20 July 2007, Friday - 17 December 2007, Monday /
|
Последна творба:
"Самоубиецът"
/ комична опера в едно действие /
по Аркадий Тимофеевич Аверченко
Written in the nature:
/ 20 юли 2007, петък - 17 декември 2007, понеделник /
|
|
|
| Pancho Vladigerov - 13 March 1899, Zurich - 08 September 1978, Sofia: |
Панчо Владигеров - 13 март 1899, Цюрих - 08 септември 1978, София:
|
In Memoriam
|
The descent of the Maestro Pancho Vladigerov is from the active and cultural city of Shumen, where his forefathers a native land were born and lived. The grandfather of the composer is called Panayot Koskaev, an inventor-garment maker, who had a little store at the bazaar of Shumen. Vasilka Kostakieva was his wife, she was also from Shumen. From generation to generation Vasilka Kostakieva was called Vladigerova and the composer's family name came from her. His father has accepted it. According to the family memories the origin of this name is: the grandfather of Vasilka, who was a craft-goods mish was a vociferous singer. He brought the nickname "titmouse" and as in that era many family names, came from nicknames. His son first became Vladigerov.
|
Потеклото на Маестро Панчо Владигеров е от будния и културен град Шумен, където са родени и живяли неговите предци по бащина линия. Дядото на композитора се нарича Панайот Костакев, занаятчия - шивач, който имал малък дюкян на шуменката чаршия. Негова съпкуга е била Василка Костакева ,също била шуменка. Василка Костакева по баща се наричала Владигерова и от нея идва фамилното име на композитора ,което неговя баща усвоил. Според семейните спомени произходът на това име е следния: дядото на Василка, по занаят златар, бил гласовит песнопоец. Той носил прякорът "владигерчете (синирегче)" и тъй като в онази епоха много често от прякорите се образували фамилни имена, то неговия син ( бащата на Василка) станал първия Владигеров.
|
|
Panayot Kostakiev had two in heritors: a son Haralan, the composer's father whowas born in 1866 in Shumen and a daughter Vasilka, named after her mother.
Panayot died too young and the great care for cultivation of the children fell on the young widow who even managed to give them an education. Vasilka's daughter graduated a secondary school and became a teacher in Shumen. She married Dimitar Bedeev, from Shumen, from who she had three children: Yanko, Vasil and Eliza.
|
Панайот Костакев имал двама наследници: син Харалан, бащата на композитора, роден през 1866 в Шумен и дъщеря - Василка, кръстена на майка си.
Панайот умира твърде млад и цялата грижа за отглеждане на децата паднали върхи младата вдовица, която успяла дори да им даде образование. Дъщерята Василка завършва гимназия и става учителка в Шумен. Тя се омъжва за шуменеца Димитър Бедеев, от който има три деца : Янко, Васил и Елиза.
|
|
Harlan studied for a time in a secondary school but before graduating it, he went to Sofia.
There he became an official for Grigor Nachevich, a political figure from the party of the concevatives. Around 1885, Grigor Nachevich was appointed minister prenipotentiary in Bucharest and took Haralan along with him.
In the beginning, Haralan Vladigerov worked as an official-translator raising to a diplomatic post-legation secretaty.
In Bucharest he took extra examinations and finished his secondary education. There he learned Romanian, French and Turkish. After a stay of 6 or 7 years, in Bucharest he came back to Shumen because of the deselection of Grigor Nachevich. He left for Laussane to study law. After an year, he moved to the University of Brussels and came with the title "a doctor of law". During 1895 Haralan Vladigerov came back to this country and began work as an assistant-prosecutor ( to memories of doctor Stefan Smyadovsky from Shumen, a coeval and a friend of Haralan ).
|
Харалан учи известно време в гимназията, но преди да е завърши, отива в София.
Там става чиновник при Григов Начевич, политически деятел от партията на консерваторите. Около 1885г. Григор Начевич е назначен на пълномощен министър в Букорещ и взима при себе си и Харалан. Отначало Харалан Владигеров работи като чиновник-преводач, като се издига до дипломатическия пост легационен секретар. В Букорещ полага допълнителни изпити и оформя средното си образувание. Тук научава румънски, фреснки и турски. След 6-7 години престой в Букорещ се завръща в Шумен поради отзоваването на Григор Начевич. Заминава да учи правни науки в Лозана. След една година се прехвърля в Брюкселския унивеситет и излиза с титлата "доктор по право". През 1895г. Харалан Владигеров се завръща в родината си и започва работа като помощник-прокурор, а след това като прокурор ( по спомените на Шуменския лекар д-р Срефан Смядовски, връсник и приятел на Харалан Влдигеров ).
|
|
The composer's mother, Eliza Vladigerova, was born on 19 November 1869 in Odessa.
Her father Leon Pasternak is a Mathematics professor. Besides science he is interested in shah and a passonate lover of music: he played the violin, and composed short pieces for violin and piano.
Two of his compositions were published by Odesa's publishing house "Bernardi": polka "Philanthropist" ( devoted to his wife Ester ) and waltz "Shah competition" ( devoted to his daughter Eliza). When Eliza (the eldest of his 5 sons and 3 daughter) graduated a secondary school her mother died. After wife's death leon Pasternak left Odessa and moved to Zurich, Switzerland were he became a Mathematics professor in the Polytechnic. Eliza left for Paris to study medicine.
Ivan Lechev was among her fellow-students ( he was father of the violinists Todor and Arseni Lechevi ), who discussed her to come to work in Bulgaria after Eliza finished her education.
|
Майката на композитора, Елиза Владигерова, е роден на 19 ноемрви 1869 в Одеса. Нейния баща Леон Пастернак, е професор по математика. Освен с наука, той се занимавал с шахмат, а бил също страстен любител - музикант: свирил на цигулка и композирал малки пиеси за цигулка и пиано. Две негови композиции са издадени от Одеското издателство "Бернарди" : полка "Филантропка" ( посветена на неговата съпруга Естер) и валс "Шахматно състезание" ( посветен на дъщерята му Елиза). Когато Елиза ( най-голямата от между неговите 5 синове и 3 дъщери ) завършва гимназия, майка и починала. След съмрта на своята съпруга Леон Пастернак напуска Одеса и се преселва с Цюрих, Швейцария, където става става професор по математика в Политехниката. Елиза заминава за Париж да следва медицина. Между неите състуденти бил и българина Иван Лечев ( баща на цигуларите Тодор и Арсени Лечеви ), който след като Елиза завършва образуванието си я уговаря да дойде на работа в България.
|
|
Eliza Pasternak came to Bulgaria in 1895. She sat un as a doctor in Varna ( for about one year ), after that in Razgrad and Shumen. Here, Eliza Pasternak worked as a school doctor and a gynaecologist as self-employed. She was introduced to Haralan Vladigerov, publish prosecutor of Shumen, and she married him in 1898. Because the canons of the Orthodox Church didn't allow marrianges among orthodoxes and persons of different religions Eliza became converted to Christiantly, before the marriage ( at the marriage ceremony she was inscribed as Elisaveta L. Pasternak, doctor Orthodox ).
|
В България Елиза Пастернак пристига през 1895г. И се установява във Варна като градска лекарка ( около една година), после в Разград и после в Шумен. Тук Елиза Пастернак работи като училещна лекарка и лекар-гинеколог на частна практика. Тя се запознава с Харалан Владигеров - прокурор на Шумен, и се умъжва за него през 1898 година. Понеже каноните на православната църква не разрешават бракове между православни с друговерци, преди женитбата Елиза се покръства ( при венчавката бива записана: Елисавета Л. Пастернак, докторка,православна ).
|
|
Soon after their marriage, Haralan and Eliza Vladigerovi bought the most beautiful house in town - the house of Nacho Popovich ( a rich man and benefactor from Shumen who had built a school and a community centre). The house was in "Full spring neigh bourhood".
|
Скоро след женитбата Харалан и Елиза Владигерови копуват най-хубавата къща в града - къщата на Начо Попович ( шуменски богаташ и благодетел, построил училище и читалище ), която се намирала в "Пълнокладенчовата махала".
|
|
When next year Eliza knew that she would have twins, she moved to her father in Zurich where, on 12 March 1899, she gave birth to first of the twins - Lyuben. Pancho Vladigerov was born on 13 March 1899.
On 18 June 1890 the children were christened in Shumen, as they were inscribed in the birth certificates in Zurich - Lyuben-Rafail and Pancho-Danilo.
|
Когато на следната година Елиза разбира, че ще има близнаци, тя заминава при баща си в Цюрих където на 12 март 1899 година се ражда първия близнак - Любен. Панчо Владигеров се ражда на 13 март 1899 ( нов стил ).
На 18 юни 1890 година децата са били кръстени в Шумен, както са били записани в кръщелните свидетелства в Цюрих. - Любен - Рафаил и Панко - Данило.
|
|
From Switzerland, Eliza Vladigerova came with a governess, a Swiss, who looked after the children for 5 years.
When the children were six years old, Lyuben started to learn the violin and the younger brother the piano.
Pancho was taught his first piano lessons by his mother, who later took a teacher for him. Ti was , Pavla Vaysman, the young pianist, graduated in Viena, who married doctor Alexander Zhekov from Shumen in 1909. He died in 1928. She had from him, two children Anton and Ekaterina.
On the second year of teaching, in 1904, the two brothers participated in a public concert ceremony in Community Centre "Arhangel Mihail" ( Community Center "Dobry Voynikov" now ).
On 13 May 1906, Haralan Vladigerov got a heart attack and died. The injured death of the father was a shock for the family. Eliza Vladigerova started an extremely hard battle for the happiness of her sons.
In the summer of 1910, together with her sons, she moved to Sofia where she was employed as a doctor. From that moment on, teacher took his hard way to seizure of the musical art.
|
От Швейцария Елиза Владигерова идва с една гувернандка - щвейцарка, която 5 години се грижи за децата.
Когато децата стават на шест години Любен започва да учи цигулка, а "по-малкия" пиано.
Първите уроци по пиано Панчо получава от майка си, която му наема малко по-късно истинска учителка. Това е младата пианиска завършила във Виена Павла Вайсман ,която през 1909 г. се омъжила за шуменския лекар Александър Жеков - починал през 1928 г. - от когото има две деца Антон и Екатерина .
На втората година от обучението през 1904 г. Двамата братя учасвуват в публична концертна проява на тържество в читалището "Архангел Михайл" ( сега " Добри Войников" ).
На 13 май 1906г. Харалан Владигеров получава сърдечен удар и умира. Ранната смърт смърт на бащата е удар за семейството. С рядно себеотрицание Елиза Владигерова започва трудната борба за щастието на своите синове.
През лятото на 1910 г. Заедно със синовете си тя се премества в София, където е назначена за градска лекарка. От тук моят учител проема своя труден път към оладяване на музикалното изкуство.
|
|
( 1910 - 1912 y. )
|
( 1910 - 1912 г. )
|
|
After his coming to Sofia for two or three months, Pancho Vladogerov learned the piano with a teacher, a French woman, Soycheva ( after her husband ), after that he started the musical school where Henrih Vizner was his teacher of piano. His brother Lyuben Studied in the same school violin attached to Petko Naumov. Almost a the same time, he started study with Dobri Hristov who, at that time, was a teacher in the secondary mall school and was one of the most popular composers and theoreticians.
|
След идването си в София два-три месеца Панчо Владигеров учи пиано с една учителка - французойка - Сойчева ( по мъж), след което записва музикалното училище където негов преподавател по пиано става Хенрих Визнер. А Любен учи в същото училище цигулка при Петко Наумов. Почти веднага започва занимания с Добри Христов, който тогава е бил учител във Втора мъжка гимназия и един от най-известните композитори и теоритици, като от него получава първите познания по елемнтарна теория на музиката и хармония.
|
|
He bought a music-book in a hard cover and super scribed it in his cramped childhood handwriting:
|
В краят на 1910 г. Панчо за първи път започва да записва на ноти своите композиции. Копува си нотна тетратка с твърди корици и е надписва с разкривения си детски почерк:
|
|
"Music album of composition of Pancho Vladigerov, 27.02.1911 - Sofia, class 2A"
|
"Нотен албум по композиция на Панчо Х. д-р Владигеров , 27 .2. 1911г. - София - втори А клас"
|
|
Then he cut "a seal" off hiss rubber saying P.V. abd put a seal on any place possible.
In this music album the begging composer fixed about 20 opuses written in distored and so metimes incurred notes. On 26 December he finished a "Mazurka" for piano, devoted to "Dedushka" whit was the earliest ingeribed composition of Vladigerov. After that was a sonata for piano, devoted to "Henrich Vinzer", then comes next, "Bulgarian Rhapsody, devoted to Mr. Ivan Shishmanov", "Elegy" ( renamed later in "The Cry if the Earwig" ) devoted to the death of his cousin and others.
|
После изрязва от ученическата си гумичка "печат" - П.В. и го слага навсякъде.
В този нотен албум начинаещият композитор нарежда около 20 "опуса", написани с кривоопашати ноти и невинаги правописно вярно. На 26 декеври завършва една "Мазурка " за пиано посветено на "Дедушка" която е най-ранно записаната композиция на Владигеров. Следва соната за пиано посветена на "Херних Визнер", "Рапсодия българска" посветена на Г-н Иван Шишманов, "Елегия" ( преименувана по-късно "Плачът на щипянката") посветено на смъртта на негова братовчетка и др.
|
|
One of these earliest musical compositions came to light. "Actor Newspaper" from 5 May 1912 edited as a music application, the elegy "The Cry of the Earwig" with the following note:
|
Едно от тези най-ранни произведения вижда бял свят. В броя си от 5 май 1912 г. весник "Артист" отпечатва като нотно приложение елегията "Плачът на щипянката" придружен със следната редакционна бележка:
|
|
"... where there in the smallest spark of talent, we edit the compositions above for encauragement to the young author"
|
"... където има и най-малка искра на дарба, напечатваме горната композиция за насърчение на младия автор ..."
|
|
In the Summer of 1911 Eliza Vladigerova moved to Vienna with her children. There she consulted the Austrian composer Robert Fux. He said that Pancho was a musical talent, who had all preconditions to advance, as Pancho was Slav he recommend him to go and study in Russia. The mother from Vienna to Kiev to meet the most famous musician in town Vladimir Pohalski, pianist, composer, conductor, of the Philharmonic orchestra and director of Kiev Conservatory. Pohalsky was moved by the attention and honour of Fux, a composer from Vienna. He recommended to Pancho to study in Paris Conservatory. After Kiev Vladigerovi visited for a short time Tiraspol, where she was with her grandfather, the father of Ester Pasternak.
After her return in Sofia, Eliza took up to secure a scholarship for Pancho in Paris. In this attitude Professor, doctor, Ivan Shishmanov, gave the biggest support a prominent scientist and ex-minister of education.
|
През лятото на 1911 Елиза Владигерова заминава с децата си за Виена, там тя се съветва с австрийския композитор Роберт Фукс, който казва, че Панчо е музикален талант който има всички предпоставки за голямо развитие, тъй като е славянин той и препоръчва да отиде на учи в Русия. От Виена майката заминава за Киев където се среща с най-големият музикант в града Владимир Похалски, пианист, композитор, диригент на Филфармонията и директор на Киевската консерватория. Похаслки е тогнат от вниманието и честта, която му отдава винския композитор Фукс, но той препоръчва на Панчо да учи в Парижката консерватория. След Киев Владигери посещават за малко град Тираспол, където гостува на дядото на Елиза, бащата на Естер Пастернак.
След завръщането си в София Елиза се заема със задачата да осигури стипендия за Панчо в Париж.В това отношение най-голяма помощ оказва проф. д-р Ив. Д. Шишманов виден учен и бивш министър на просветата.
|
|
At that time, in the end of 1911 the famous French violinist Anrie Marto came to Bulgaria ( He lived in Berlin and he was a professor in the German Conservatory ). After he heard Lyuben and Pancho he persuaded Eliza to send her children off to Berlin and he promised his unreserved support. In June 1912, Pancho got a scholarship and Vladigerovi left for Germany.
|
По това време края на 1911 г. В България идва на концертно турне известния френски цигулар Анри Марто (живее в Берлин и е професор в германската консерватория ) След като прослушвва Любен и Панчо увещава Елиза Владигерова да изпрати своите деца в Берлин и обещава своята безрезервна подкрепа. През юни 1912 г. Панчо получава стипендията и Владигерови заминават за Германия.
|
|
( 1912 - 1918 )
|
( 1912 - 1918 )
|
|
In the Germany capital, the family put in the board of Schteinplatz at first. In July, together with Marto, thet spent the summer in the village of Oker, where Pancho wrote a few little pieces for piano. In the autumn of the same year, the mother, rented a small flat at Neuekantstrasse in Scharlotenburg, the residential district where in the Berlin Conservatory as well. After 2years, the family moved in a flat in the building of Deutsche Theatre at 12'Schumanstrasse which the people of the Bulgarian colony in Berlin playfully called Shumenstrasse. In the autumn of 1912, Eliza Vladigerova entered as assistant in Berlin Gynaecologist clinic of profesoor Paul Stasman. Because the children weren't 15 years old, they couldn't enter the conservatory, according to the rules.
Marto secured lessons with composer Paul Yuon for Pancho ( 1872-1940, brother of the famous artist Konstantin Yoan ). P. Yuon was born in Moscow. He finished composition in Moscow Conservatory with Taneev and Arenski, and after 1906 he was a professor of composition in Berlin Conservatory.
Again under Marto's protections Pancho became a private student of piano with Haynrih Bart ( 1847-1922 ), also a professor in the Conservatory, an instructor of piano classes, a personal friend and brother-in-arms of Brahms and Joachim.
|
В немската столица отначало семейството се настанява в пансион на Щайнплац. През месец юли заедно с Матро летуват в селището Окер където Панчо пише няколко малки пиеси за пиано. През есента на същата година майката наема малък апартамент на Ноиекантщрасе номер 19 в Шарлотенбург, квартала където е разположена и Берлинската консерватория. След две години семейството се премества в едно жилище в зданието на Дойчес театер на Шуманщрасе 12, която хората от българската колония в Берлин наричат на шега "Шуменщрасе".
През есента на 1912 г. Елиза Владогерова постъпва асистентка в клиниката на берлинския гениколог проф. Паул Щрасман. Поради това, че децата нямат навършени 15 години не могат да постъпят в консерваторията, както изисква правилника.
Марто осигурява на Панчо занимание с композитора Паул Юон ( 1872 - 1940 , брат на големия художник Констрантин Юон ). П.Юон е роден в Москва, завършва композиция в Московската консерватория при Танеев при Аренски и от 1906 г. е професор по композиция в Берлинската консерватория. Пак с протекцията на Матро, Панчо свата частен ученик по пиано на Хайнрих Барт ( 1847 - 1922 г. ), също професор в консерваторията ,ръководител на клавирните класове, личен приятел и сподвижник на Брамс и Йоахим.
|
|
Years of a serious and hard work followed.
In the autumn of 1913 the young composer created "Sonata for violin and piano in Re-major" which was opus one in his creation. In the autumn of 1914 at the age of 15 he took up in the conservatory named by Staattiche akademische Hochschule fur Musik, where he didn't pay fees, being gifted. In his first year, of study he composed his second opus "Four pieces for piano". In the middle of 1915, Paul Yuon was mobilized in the army. He recommended him to his next teacher of piano, Kreuzer, who was delighted by him and he didn't take any money from him.
|
Следват години на сериозен и упорит труд.
През есента на 1913 г. младия композитор съчинява "Соната за цигулка и пиано в ре-мажор", която се явява опус едно в неговото творчество. През есента на 1914 г. навършел 15 години, се записва в консерваторията която носи името Staatliche akademische Hochschule fur Musik, където е освободен от съответните такси ,като даровит. През първата година от следването си той композира своя втори опус - "Четери пиеси за пиано". През средата на 1915 г. Паул Юон е мобилизиран във войската. Препоръчва го на следващия му учител по пиано Кройцер, който възхитен от осърдието и дарбата на младия българин отказва да взима пари от него.
|
|
His look was charged to the Academy of Arts-Akademie der Kunste, whose composer's section was called maistershule. There were the higher exprertly classes of composition.
His cessation of the competitive examination was brilliant and he was accepted in the Academy. From the autumn of 1915 to he summer of 1916 he studied in an expertly class of composition of Fridrih Gernscheim ( 1939 - 1916 ). Unter his guidance, he creation-variations, on one Bulgarian Theme - "Dear Motherland".
In september 1916 Gernschein died and Pancho moved to the class of Giorg Schumann ( 1866 - 1945 ). There he finished his trio for violin, violoncello and piano in Si-flat minor, op.4 nad next year, six lyric pieces on Dora Gabe poetries and the ballad "Crazy Gigya" by Pencho Slaveykov.
In the beginning of 1917 he became a student of piano with Leonid Kreuzer ( 1884-1953 ). Born in Petersburg, Kreuzer studied in Petersburg Conservatory with Glazunov and piano with the famous Russian pianist and pedagogue A.N.Esipova.
|
Негoвия поглед е отправен към Академията на изкуствата Akademie der Kunste, чиито композиторски отдел наричат Майстершуле. Там са висшите майсторски класове по композиция. На конкурсния изпит преставя се блестящо, и е приет в Академията, като извъредно дарование и е освободен от такси. От есента на 1915 до лятото на 1916 учи майсторския клас по композиция на Фридрих Гернсхайм ( 1839 - 1916 ) под ногово ръковотство създава първата си крупна клавирна творба - Вариации върху една българска тема - "Мила Родино".
През септември 1916 Гернсхайм умира и Панчо отива в класа на Гьорг Шуман ( 1866 - 1945 г. ) тук завършва своето трио за цигулка , виолончело и пиано в си бемел минор оп. 4 ,а на следната година шест лирични пиеси по стихове на Дора Габе и баладата "Луд Гидия " на Пенчо Славеков.
В началото на 1917 става ученик по пиано на Леонид Кройцер ( 1884 - 1953 г.), роден в Петербург Кройцер учи в тамошната консерватория при Глазунов, а пиано при бележитата руска пианиска и педагожка А.Н.Есипова.
|
|
From the summer of 1917 to 3-rd August 1918 he wrote his first concert for piano and orchestra, and for, that period he, finished his seventh opus "Narrative poem" for violin and piano too. In the beginning on September, Pancho, his brother and his mother moved to Bulgaria.
|
От лятото на 1917 г. до 3 август на 1918 той написва първия си концерт за пиано и оркестър, като през този период завършва и седмия си опус - "Поема" за цигулка и пиано. В началото на септември Панчо, брат му и майка му заминават за България.
|
|
( 1912 - 1918 )
|
( 1912 - 1918 )
|
|
In mediately after their arrival in Sofia, the brothers Vladigerovi enrolled in the army. After a short training they were included in the musical command where all young musicians served their time as soldiers. Lyubenbecame a member of an orchestra and Pancho became a librarian. On December 1919 in the soldier club, they gave their first performance in Bulgaria with creations only by Pancho: The violin sonata, pieces for piano op.2, the variations for piano op.3, the lyric songs op.5 performed by Pencha G. Toromanova. At that time a happy notice arrived: Pancho Vladigerov was a prize winner of the Mendelson's reward for his first concert for piano and orchestra op.6.It was given annually by Berlin Academy of Arts for the best composition of young composer.
During 1919 and the beginning of 1920, the brothers Vladigerovi gave a lot of concerts and in some of then young violinist-virtuoso Sasha Popov participated. He served in the army as concert-master too. At the same time the violinists Todor Torchanov and Boyan Konstantinov, the pianists Andrey Stoyanov and Ivan Torchanov the violoncellists Ivan Tsibulka with his trio ( Ivan Tsibulka, Yan Koch and Andrey Stoyanov ) and a quartet Schwertcher gave cibcerts.
At this same time Tsanko Tsankov began his constructional activity. Tsanko Tsankov wrote for concerts in Plovdiv about the brothers Vladigerovi in an article:
|
Веднага след пристигането си В София братята Владигерови постъпват в казармата. След кратко единично обучение ги зачисляват в "музикантската команда", в която отбиват военната си повинност всички млади музикатни - изструменталисти, които свирят в симфоничния оркестър. Любен става оркестрант, а Панчо - библиотекар. През месец декември 1919 във Военния клуб изнасят своя първи концерт в България изпълняваики творби само от Панчо, цигулковата соната, пиесите за пиано оп.2, вариациите за пиано оп.3 и лирическите песни Оп.5 изпълнени от певицата Пенка Г. Тороманова. По това време пристига радостно известие - Панчо Владигеров е награден с Менделсоновата награда за своя първи концерт за пиано и оркестър Оп.6 . Тя се дава ежегодно от Берлинската анадемия на изкуството за най-хубава конпозиция за млад композитор. В продължене на цялата 1919 и началото на 1920 г. братя Владигерови изнасят голям брой концерти, кто в някои взема участие и младия тогава цигулар - виртуоз Саша Попов ,който също служи в "музиканската комадна", като концертмайстор. По същото време концерти изнасят цигуларите Тодор Торчанов и Боян Константинов, пианистите Андрей Стоянов и Иван Торчанов, виолончелиста Иван Цибулка със своето трио ( Иван Цибулка, Ян Кох и Андрей Стоянов ) и квартет Швертнер. По същото време започва своята композиционна дейност Цанко Цанков. В статия за пловдивските концерти на братя Владигерови Цанко Цанков пише:
|
|
"As a composer Pancho stays was up to the mark with the big western musicians ... I haven't seen, to this day, such kind of devilish skill and penetrating ... "
|
" Като композитор Панчо стои на една висота с големите западни майстори ..... Такава двяволска техника и такъв проникновен виртуозитет не съм виждал до ден нешен ... "
|
|
An other notice from 1919 by Orphelin ( nickname of the teacher of music Alexander G. Dorosiev ) says:
|
В друга бележка от 1919 г. от Орфелин ( псевдоним на учителя по музика Александър Г. Доросиев) четем:
|
|
"Marvellous gift! Violently dramatic interpretation! You take possession of souls of listeners you give life to actors and support those who, like you, fell the music!"
|
" Чудна дарба! ... Бурна драматична интерпретация ! ... Вие завладяхте душите на слушателите, дадохте живот на артистите и подкрепихте првата насока на ония, що като Вас чувстват музиката! "
|
|
But the talent of Vladugerov's creations provoked malice and disparagement, coming to disavowal of his creation. A so-called musician signed with the nickname of "Carmen", criticized Vladigerov.
|
Но таланта на Владигеровите творби неминуемо възбуждат злоба и подценяване, та чак до отричане на неговото творчество. Накой си музикант подписал се с пресводима "Кармен" ( нямал е смелостта да непише своето име ), критикува Владигеров:
|
|
"This musical composition ( "In National Tone", op.7, No.2 ) proves most crearly that Pancho Vladigerov s a musical impressionist and to this cause he will never be fully national composer."
|
" Това произведение ( "В народен тон" оп.7 No.2 ) най-ясно доказва, че Панчо Владигеров е музикален импресионист, поради което от него никога няма да излезе чисто народен композитор."
|
|
He completely renounced Vladigerov as a prianist.
|
Напълно отричайки Владигеров и като пианист.
|
|
On 3 January 1920, in the Army's club, the Guard orchestra, conducted by Maestro G. Atanasov, gave the conctructional concert by Vladigerov. In the first part, the archestra showed the two impressions: "Longing" and "Passion", op.9.
Lyben played the violins sonata, op.1 and Sasha Popov cares op.9, No.4, accompanied by Pancho. In the second part, Vladigerov showed his the first concert for piano with his orchestra.
The constructional concert by Vladigerov had such a great seccuess that ( 18 January ) it was repeated in the National Theatre Hall Soon, where King Boris III was present.
|
На 3 януари 1920 г. във Военния клуб Гвардейския окестър, дирижиран от Маестро Г.Атанасов, изнася композиционния концерт на Владигеров. В първата част оркестъра изпълнява двете импресии, "Копнеж" и "Страст" оп.9. Любен всири цигулковата соната оп.1, а Саша Попов - "Ласка" оп.9 No.4 ( транскрипция за цигулка ), акомпанирани от Панчо. Във втората част Владигеров изпълнява, съпроводен от оркестъра първия си концерт за пиано. Конпозиционният концерт на Владигеров има толкова голям успех, че наскоро ( 18 януари ) бива повторен в залата на Народния театър, където лично присъства и Цар Борис III.
|
|
In March 1920 Pancho Vladigerov finished his national service and together with his brother and mother moved to Berlin.
|
През март 1920 г. изтича срока на военната служба на Панчо Владигеров и заедно с брат си и майка си заминават заедно в Берлин.
|
( 1920 - 1932 )
The years when the composer breeded.
|
( 1920 - 1932 )
Години на отвърждаването на композитора.
|
|
In April 1920 the brothers Vladigerovi was in Germany again. In the end of 1920 Vladigerov for the second time took the Mendelson prize his three orchestrations op.9: "Longing", "Passion" and "Suprise". In January 1921 completed the concert for violin and piano in Fa-minor, op.11.
|
През месец април 1920 г. братя Владигерови отново са в Германия. В края на 1920 г. Владигеров за втори път получава Менделсоновата награда за трите оркестрирани инпресии оп.9: "Копнеж", "Страст" и "Изненада". През януати 1921 г. завършва концерта на цигулка и оркестър във фа-минор оп.11.
|
|
On 5 march 1921, the famous German violinist Gustav Haveman realized the concert for violin with Berlin Philharmonic orchestra conducted by Fritz Rayner, in the big "Beethoven Sall".
|
Известния немски цигулар Густав Хавеман на 5 март 1921 г. в голямата "Beethoven - Saal" изпълнява концерта за цигулка с оркестъра на Берлинската Филхармония дирижиран от Фриц Райнер.
|
|
St. Denchev, in the newspaper "Sofia's echo", from 1 May 1921 says:
|
Във вестник "Софийско ехо" от 1-ви май 1921 г. се появява статия подписана от Ст. Дечев в която между другото се казва :
|
|
"... In the end of concert the young composer called in on the stage with thee long applanse ..."
|
" ... При свършването на концерта младия автор е извикан на сцената и бурно аплодиран от публиката ... "
|
|
In the newspaper "B.Z. an mittag" from 7 march 1921, the famous musical critic Adolph Weissman says:
|
Весник "B.Z. am mittag" от 7 март 1921 е поместена критиката на изветния музикален критик Адолф Вайсман:
|
|
"... On Saturday one radiant air warm us Fritz Reiner, the first conductor of Drezden Opera, substitute of Shuh, gives one serenade of Leo Weiner ( Hungarian ), which he is invated Brahms, Wagner, Bizet and Smetana, to one talkative melting. After that, is showed one new violin-concert in Fa-minor by the young 21 year old Pancho Vladigerov. This concert is not only mature production but and genius flowing on one strong sensitive imagination ..."
|
" ... Един лъчезарен въздух в събота ни стопли. Фриц Райнер първия диригент на Дрезненската опера, замесник на Шух, даде една серенада от Лео Вайнер - унгарец, в която е поканил Брамс, Вагнер, Бизе и Сметана на една приказлива среща. След това се яви един нов виолин-концерт във фа-минор от младия едва 21 годишен Панчо Владигеров. Този виолин-концерт е не само зряло произведение, но и гениално изливане на една силно впечатлителна фантазия ... "
|
|
In newspaper "Berliner bursen courier" from 8 March Berlin critic Orsen Bee says:
|
На 8 март във в. "Берлинен бьорзен куриер", друг берлински критик Орзен Би пише:
|
|
"... Now, comes one novelty violin-concert, op.11 by Pancho Vladigerov, young and talented Bulgarian. Blow, completeness, wealth. "
|
" ... Сега иде една новост - виолин-концерт оп.11 на Панчо Владигеров, млад и даровит българин. Замах, пълнота, богатство ! "
|
|
On 17 march 1921, Vladigerov performed his first concert for piano and orchestra, with Berlin philharmony conducted by Arthur Lowenstein.
|
На 17 март 1921г. Владигеров свири с Берлинската филхармония под диригенството на Артур Льовенщайн изпълнявайки своя първи концерт за пиано и оркестър.
|
|
On 23 April 1921 the Wien Philharmonysts, conducted by Heraklit Nestorov ( 1896-1940, Bulgarian composer ) showed one "Novitaten Konzert" ( concert novelties ) in "Grosser Musikverein Saal". They showed: "Legend"op.8 for tenor and orchestra, and the three orchestra tions "Longing", "Passion" and the symphony "One summer day" by Heraklit Nestorov. This is the first all concert of Bulgarian symphony music in foreign country.
|
На 23 април 1921 г. в "Grosser Musikverein Saal" виенските филхармоници под диригенството на Хераклит Нестеров ( 1896 - 1940 ) - български композитор -изнасят един "Novitaten Konzert" (концерт новости), на който изпълняват следната програма: "Легенда" оп.8 за тенор и оркестър и трите инпресии - "Копнеш", "Страст" и "Изненада" - от Владигеров и симфоничната поема "Един летен ден" от Хераклит Нестеров. Това е първият цял концерт от българска симфонична музика в чужбина.
|
|
For this peiod of 12years, to his returninBulgaria,he wrote the scenic music for 11 pieces of Detsche Theater.
He created his "Bruleska" for piano and violin in 1922. In the masterpiece - famous "Rhapsody Vardar", op.16 for violin and piano remaked in 1928 for the big symphony orchestra.
|
За един период от дванадесет години ,до завръщането си в България той написва сценичната музика за 11 пиеси към Дойчес Театър.
През 1922 създава своята "Бурлеска" за цигулка и пиано, в края на същата 1922 г. композитора създава своя шедльовър - прочутат "рапсодия Вардар" оп.16 на цигулка и пиано преработа през 1928 за голям симфоничен оркестър.
|
|
At this period German "Polydor" and "Odeon" printed gramophone records with creations by Pancho Vladigerov. The Wienna's company "Universal Edision" concluded agreement with him for 10 years.
In 1927 Vladigerov visited Paris, where showed his first concert for piano and orchestra, conducted by Alber Doayen on 30 March.
|
През този период немските "Полидор" и "Одеон" издават грамофонни плочи с творби на П.Владигеров, а виеското издателскто "Универсал едисион" скючва с него 10 годишен договор за издаване на произведенията му.
През 1927 г. Владигеров посещава Париж където на 30 март изпълнява своя първи концерт концерт за пиано и оркестър под диригенството на Албер Доайен.
|
|
In spring of 1928, in Prague, took the Bulgarian music festival. The festival uncovered of Dobry Hristov ( alumnus of Prague Conservatory and student of Antony Dworak ) on 24 march, on theme "Bulgaria and its tone art".
After that is consisted a chamber concerts with this program:
|
През пролетта на 1928 г. в Прага се провежда фестивал на българската музика. Фестивалът се открива на 24 март от Добри Христов ( пъзпитаник на Пражката Консерватория и учиник на Антонин Дворжак), на тема "България и неиното тоново изкуство" ,след това се състоял камерен концерт със следната програма:
|
|
Fugue in Si-flat minor for clarinet, corn inglish and bassoon by Tsanko Tsankov
Sting quintet by Pavel Stefanov
Sonata for piano by Andrey Stoyanov
Songs by Dobry Christoff and Petko Naumov
"Underactions" for piano by Heraklit Nestorov
Pieces for flute and piano by Boris Kochev
Pieces for piano by Vasil Bozhinov ( was born in 1888 in Stara Zagora, studied with Max Reger and Alois Haba, lived in Prague)
"Horo and ruchenitsa", op.18 for violin by Pancho Vladigerov
|
Фуга в си-бемол минор за кларинет, анг.рог и фагот. От Цанко Цанков.
Стунен квинтет от Павел Стефанов
Соната за пиано от Андрей Стоянов
Песни от Добри Христо и Петко Наумов
"Епизоди" за пиано от Хераклит Нестеров
пиеси за флейта и пиано от Борис Кочев ( роден 1901 в град Чирпан )
пиеси за пиано от Васил Божинов ( роден 1888 г. в Стара Загора, учил композиция при Макс Регер и Алоис Хаба, живял в Прага
"Хоро и ръченица" оп.18 за цигулка и пиано от П.Владигеров
|
|
On the next day 25 March, in "Cream hall", is showed a second concert of Bulgarian creation. Czech philharmonic conducted by Frantisheck Stupka showed:
|
На другия ден на 25 март в "Сметановата зала" се изнася втори концерт от български творби, чешката филхармония под диригенството на Франтишек Ступка изпълняват:
|
Symphony in Sol-minor by Nikola Atanasov
"Balkan Mountain suite" by Dobry Christoff
Concert for violin and orchestra No.1, op.11 with soloist Lyuben Vladigerov
"Rhapsody Vardar", op.16 by Pancho Vladigerov
"Thracian dances" by Petko Staykov
Christina Morfova showed arranged of Bulgarian national songs:
- "The first cooks crowed" - D. H. Georgiev
- "Begin to swing Ganka" and "Kindled" - L. Prokopova
- "In roll" - T. K. Pandev
|
Симфония в сол-минор от Никола Атанасов
"Бълканска сюита" от Добри христов
Концерт за цигулка и откестър No.1 оп.11 със солист Любен Владигеров
"Рапсодия Вардар" оп.16 от Панчо Владигеров
"Тракииски танци" от Петко Стайнов
Христина Морфова - изпълнява обработка обработка на български народни посни
- "Първи петли пропяха" - Д. Х. Георгиев
- "Залюлаляй Ганка" и "Се запали" - Л. Прокопова
- "Я развивай" - Т. К. Пандев.
|
|
"Rhapsody Vardar" is showed, for first time, in its orchestra from, on the concert. In book1, first year, in 1924, on bimonthly publication in Russian, Vl. Goncharov ( the father of long standing choir-master of the Sofia National Opera D. Goncharov ) says:
|
На този концерт "Рапсодия Вардар" се изпълнява за първи път в неиния оркестров вид. В кж.1, год 1 от 1924г. на двумесечното издание на руски език "Зос" Вл. Гончаров ( баща на дългогодишния Хор-майстор на софийската народна опера Д.Гончаров ) в своята рецензия пише:
|
"... A lof of interesting artists: a violinist and a composer - a pianist and interesting, luscious music with various modernism ..."
|
" ... много интересни артисти: цигукар и композитор - пианист и интересна и пропита от всякакви модернизми музика ... "
|
|
In 1932, Vladigerov got a letter from Nikola Abadzhiev, professor and director of Musical Academy in Sofia, who offered to him professor's job.
|
През 1932 Владигеров получава писмо от Никола Абаджиев, професор и директор на музикалната Академия в София, който му предлага професорско място.
|
|
( 1932 - 1960 )
|
( 1932 - 1960 )
|
|
On 5 December, recently after his completion, the Opera orchestra showed a big concert of creations by Pancho Vladigerov, conducted by Mosey Markovich Zlatin, the general conductor of the opera. He played the second concert for piano and orchestra and the composer was a conductor on "Rhapsody Vardar" and "Seven symphonic dances".
|
Наскоро след завръщането си на 5 декември оперния оркестър изнася голям концерт от творби на Панчо Владигеров, под диригенството на Мойсей Маркович Златин, главен диригент на операта, свири втория концерт за пиано и оркестър, а самия автор дирижира рапсодията "Вардар" и "Седем симфонички танца".
|
|
The first creation when he wrote after his return was the concert overture "Earth", op.27.
To 1940, Pancho Vladigerov contract, after that a regular professor, from 1951 he was only a professor to composition. On 3 February 1934, he played his second concert for piano with Bucharest philharmonic orchestra, conducted by Dzholdhe Dzhordzhesko. The newspapers "Adevaru", "Lupta" and "Kurentul" published fanonrable comments for his creation.
In the begging of 1935, Vladigerov visited Zagreb philharmonic orchestra, where he played his second concert, conducted by Lavro Matachich.
On 25 January, the Zagreb newspaper "Fresh news", published a big feature of composer B. Papandopulo, where he says for a big success of one musical talent, who is at the height in the hey-day.
|
Първото произведение което написва след завръщането си е концертната увертюра "Земя" оп.27 . До 1940 г. Панчо Владигеров договорен, а след това е редовен професер, а от 1951 е професор само по композиция. На 3 февруари 1934 г. свири втория си концерт за пиано с Букурещката филхармония дирижирана от Джордже Джорджеско, като весниците "Адевару", "Лупта" и "Курентул" помесват ласкави отзиви за творчеството му.
В началото на 1935 г. Владигеров гостува на Загребската филхармония, където под диригенството на Лавро Матачич свири втория си концерт. Загребския весник "Новости" от 25 януари помества голяма статия от композитора Б. Папандопуло в която описва сензационниа успех на един музикален талант в апогея на своите творчески сили.
|
|
On 4 August 1933, in the composer's family, was born his an only child - son Alexander to who he devoted one of the most successful pianoseries "The Shumen miniatures".
|
На 4 август 1933 г. в семейството на композитора се ражда единствения му син Александър, на когото посвещава един от най-сполучливите си клавирни цикли - "Миниатюрите Шумен"
|
|
In 1935, he started his first opera "King Kaloyan" of libretto of Fani Popova-Mutafova and Nikolai Liliev.
He worked besides with exceptionally, creative tension to created one musical composition.
On the next year the opera is finished and played on the scene of Sofia Opera. After the opera "King Kaloyan", P. Vladigerov created other spectacular creation - the third concert for piano and orchestra, op.21 - 1937.
|
През 1935 г. започва работа върху единсвената си опера "Цар Калоян" по либето на Фани Попова-Мутафова и Николай Лилиев. Обхаванат изцяло от идеята сътвори едно музикално проиведение той работи при изключително творческо напрежение.
На следната година операта е завършена и веднага играна на сцената на Софийската опера. След операта "Цар Калоян", П.Владигеров създава друга забелижителна творба - третия концерт за пиано и оркестър оп. 21 - 1937г.
|
|
From 1936 to 1942, Pancho Vladigerov is a Bulgarian representative in Permanent council for international collaboration of composers ( Conseil permanent pour la cooperation internationale des compositeurs ), created in 1934 of Richard Strauss.
This organization is with the purpose to take care for copyrights and for propaganda and diffusion in Europe, of the creation by the composers.
The president of the Permanent council is Richard Strauss ( Germany ). The second presidents are Adriano Lualdi (Italy ) and Yan Aterberg ( Sweden ), as members are delegates of 20 Europe ciybtres.
|
От 1936 г. до 1942 г. Панчо Владигеров е български преставител в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите ( Conseil permanent pour la cooperation internationale des compositeurs ) създадена през 1934 г. от Рихард Щраус тази организация има за цел да се грижи за авторските права и за пропагандирането и разпространението в Европа на творчеството на композиторите.Председател на Постоянния съвет е Рихард Щраус ( Германия)
Подпредседатели - Адриано Луалди ( Италия ) и Ян Сибелиус ( Финландия ) и секретар Курт Атерберг ( Швеция ), като членовете на съвета са делегати от 20 европейски страни.
|
|
In May 1937, Dresden Philharmonic, conducted by Paul von Kenmpen, showed "Rhapsody Vardar". On May 1938 the orchestra of Stuttgart Opera showed the third concert for piano and orchestra, directed by Herbert Albert.
Vladigerov devoted his first symphony in Re-minor, op.33, created in 1939, of Josev Marx ( the famous Austrian composer ).
In 1946 he finished the ballet "The Legend for Lake", op.47.
On 3 March 1947, the Bulgarian colony in Vienna, organized in a big concert hall "Music-ferein", Bulgarian concert with creations by Pancho Vladigerov on the occasion of holiday for Liberation of Bulgaria. There is showed the third concert for piano, with soloist the author and a conductor Rudolph Moralt.
|
През месец май 1937 г. Дрезденската филхармония под диригенството на Паул фон Кенмпен изпълнява рапосодия "Вардар", през май 1938 г. оркестъра на Щутгартската опера , ръководена от Херберт Алберт изпълнява третия концерт за пиано и оркестър.
На Йозев Маркс ( виден австрийски композитор ) Владигеров посвещава своята първа симфония в ре-минор оп.33, която създава през 1939г.
През 1946 година завърша балета "Легенда за езерото" оп.47. На 3 март 1947 българската колония във Виена послучей празника за освобождението на България - орежда голямата концертна зала "Музикферайн" тържествен български концерт с творби от Панчо Владигеров, на който е изпълнен третия концерт за пиано, със солист автора и диригент Рудолф Моралт.
|
|
In February 1948 he visited Stockholm where conducted Carl Garagully, he showed his third concert for piano and orchestra.
The composer experienced a grievous loss. On 8 September 1952 died his mother - doctor Eliza Vladigerova. On 14 January 1959 died his wife.
On 9 April 1959 for 60 anniversary of one composer, in hall "Bulgaria" the Sofia National philharmonic, conducted by composer'sson showed "Jewish poem" and "Concert for piano and orchestra" No.4 with soloist P. Vladigerov and Symphony No.1.
|
През месец февруари 1948 г. той гостува в Стокхолм,където под дириенството на Карл Гарагули изпълнява третия концерт за пиано и оркестър.
Композиторът преживява тежка загуба. На 8 септември 1952 г. умира неговата майка д-р Елиза Владиерова, целия живот на която е пример на достойно изпълнен родителски дълг. На 14 януари 1959 г. той загубва и своята съпруга.
На 9 април 1959 г. в зала "България" Софийската държавна филхармония под диригенството на сина на композитора - по-повод 60 годишнината му бяха изпълнени - "Еврейка поема", Концерт за пиано и оркестър No.4 със солист Панчо Владигеров и симфония No.1.
|
|
On 8 September 1978, the big Bulgarian composer, departed from this world.
|
На 8 септември 1978 г. гомемия български композитор си отиде от този свят.
|
|
Dr.Hristo Tsanoff, DM
27.02.2006
|
д-р Христо Цанов
27.02.2006
|
|
The national songs and melodies, that Vladigerov used for his themes, were the most popular moods in our national music:
Aeolian ( natural minor )
Ionic ( natural major )
A lot tipical of Vladigerov is Frigian mood, that makes his music elegiac.
Continuously uses the different sound lines consists of interval enlargement second.
In the later years of his creation he often uses one very tipical for our music intonation - the Aeolian cadenza with tone down ( for example Do-Si-Sol-La )
|
Народните песни и мелодии които Маестро Вадигеров използва за теми са такива с най- често срещаните в нашета народна музика ладове:
Еолийски ( натурален минор)
Йонийски ( натурален мажор)
Много типичен за Владигеров е фригийския лад, което дава елегичност в неговата музика.
Непрекъснато използва различни звукореди, съдържащи интервал увеличена секунда.
В по-късните години на творчесвото си твърде, често прибягва до един много типичен за нашата музика интонационен ход - този Еолийската Каденца с подтоничен тон (напр. до-си-сол-ла ).
|
| Bulgarian Rhapsody "Vardar" op.15: |
Българска Рапсодия "Вардар" оп.15:
|
 
|
Is notified that Bulgarian Rhapsody "Vardar", initially, is composed for piano and violin, in 1922. Among, the violin musical compositions by Vladigerov, the most important is the famous Rhapsody "Vardar", op.16. With its considerable provisional subject the beautiful musical images and perfectartfrom, the Rhapsody is real masterpiece.
At the end in October 1922, in Berlin, Vladigerovis met with tho his Bulgarian friends ( one of them - the artist Constantine Starkelov, stardet to sing national songs ).
The melody, of one song, especially liked of the composer and he recorded it. Under the stress of his plough of Rhapsody for piano and violin, uses for a maintheme this song. On 13 December 1922 it is completed.
The song, which Vladigerov uses for basic theme in a musical composition, is regarded as Macedonia national song and for that reason he called the Rhapsody on the famous river Vardar, the symbol of Macedonia.
Later, however is determined, this is a patriotic horo song by Dobry Christoff, wrote in the spirit of the Macedonia national songs- "We are Bulgarian" wrote by L. Bobovsky from the collection "Mountain songs" by Dobry Christoff, publishing in 1912.
|
Извесно е, че българската рапсодия "Вардар" е съчинена първоначално за цигулка и пиано през 1922 г. Сред цигулковите произведения на Владигеров безпорно най-важно място заема прочутата рапсодия "Вардар" оп.16. Със своето значително идейно съдържание, прекрасни музикални образи и изрядна художествена форма, рапсодията е истински шедьовър.
В края на октомври 1922 в Берлин Владигеров се среща с двама свои приятели българи, единият от тях ( художникът Константин Щъркелов запява народни песни ). Молодията на една песен особенно много допада на композитора и той е записва. Под напора на своите родилюбиви чувства той трескаво се залавя за работа над рапсодия за цигулка и пиано изполувайки за главната тема чутата песен. На 13 декември 1922 тя е завършена. Песента, която Владигеров използува за основна тема в произведението с била смятана от него за мекедонска народна песен и затова поставя име на рапосодията на известната река Вардар, като символ на Макдония. По-късно обаче се установява, че това е патриотичната хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македоснките народни песени - "Едничък чуй се вик" ( извесна също под името "Ний българи сме") с текст от Л. Бобовски вкючена в сборника "Балкански песни" на Добри Христов, издаден от 1912г.
|
|
The litte binary song consisted of 16 times ( with repeat of the two parts ) by Dobry Christoff in 5/8, Vladigerov is written innotes in 5/16. Interesting is this, he isn't saw the notes of an amateur easy can be understood in tipical for Macedonia songs eight beet time.
However uses them in first and second part of the Rhapsody, Vladigerov chahged its melodions profile - in the second, forth, eight and tenth time.
By reason these changes, the song lost partly its Macedonian-folklore character, its melodions line becomes more flowing and it assumes most artistic and closer to the melodions style by Vladigerov, arpect.
The original by Dobry Christoff and the theme by Vladigerov arein slow time, and five beat time hasn't got dancing horo character of known "Paydushko". In this time, the five beat time shows nearness with slow eight beat time. This nearness is more underlined with the accent on fourthbeat on the five beat time.
By reson, of Vladigerov, this time is look up not as binary ( 2+3 )as tearbary consisted of ( 2+1+2 ) time, as Vladigerov for first time uses in his creation national theme in an irregual time.
The Rhapsody starts with a four-time thematic introduction of piano, after the violin inlow register on string "Sol", shows with the piano the main theme, after it is repeat ( octave louder ), as this time theviolin, plays inchords and double notes. The bright, expressive melody with its ponderous rhythm sonorounharmonies and pathetiallu raised character, shows maestroso mood.
A little past the lime becomes livelier the rhythm - more out line and the violin devepops the second part of the theme, which has warm, lyric - nostalgic nuance.
|
Малката двуделна песен, състояща се от 16 такта ( с повторение на двата дяла ) от Добри Христов в 5/8 ; Владигеров е нотирал в 5/16. Интересно е, че без да е виждал нотите на песента Владигеров е нотирал също в пет временен такт, макар, че при изпълнение от любител лесно може да бъде схваната в типичния за македонските песни 8 временен такт. При това, използувайки ги в първия и третия дял на рапсодията, Владигеров изменя нейния мелодически профил - във втория, четвъртия, осмия и десетия такт. Поради тези промени песента загубва отчасти македоско-фолклорния си характер, мелодическата и линия става по-плавна и тя добива по-художествен и близък до мелодическия стил на Владигеров облик. И оригиналът на Добри Христов, и темата на Владигеров са в бавно темпо, при което пет временния такт няма танцовия хороводен характер на познатото "Пайдушко". В това темпо петвременният такт издава явна близост с бавния осемвременнен такт. Тази близост е още повече подчертана с акцентирането на четвъртото време на петвременния такт. Поради това при Владигеров този такт се възприема не като двуделен ( 2+3 ), а по-скоро като трителен, състоящ се от 2+1+2 тактови времена, като Владигеров за първи път използва в творчеството си народна тема в неравноделен такт.
Рапсодията започва с четиритактов тематичен увод на пианото, след който цигулката в ниския регистър върху струна "сол" излага заедно с пианото главната тема, след което тя се повтаря ( октава по-високо ), като този път цигулката я свири в акорди и двойни ноти. Ярката, изразителна мелодия, със своя тежък ритъм, пълнозвучни хармонии и патетично приповдигнат характер създава тържествено настроение. По-нататък темпото става по-оживено, ритъмът - по-очертан и цигулката развива втория дял на темата, която има топъл, лирико-носталгичен нюанс.
|
|
The first part of Rhapsody finished with delay of the time and gradually of sonority.
The second time is quick ( time allegro-vivace, time 2/4 tonality Mi-minor, of the same name of the main Mi-major, same name of the composition ). In the first four limes, Vladigerov applies on interesting sound-rhythmical effect on the violin - knocks with the fold make on the first and third wuaver and they alternate with chords pizzicato in the left hand on second and fourth quaver. After rhis affective and determined entry, is unleashed optimistic horo - episode. In all middle part, the composer uses for theme some national goro melodies, developed with a fine sense and taste, comformable to specific requirements of the musical duet, applied some tipical skills of our national creation - briefly grace-notes, mordents and shakes, constantly leaping of top tone, which opens melody in to basic tone, sounded as iso, pizzicatos in chords-reminded playing on the pandore. All this, gives particular ariginality on the violin. To the middle of the horo part of the Rhapsody, Vladigerov applies more one original idea -similarly is unique in the solo violin literature. After one descending, tremolo glissando, the violin finishes in the lower register on the clean quits ( "Sol" from little and "Re" from the first octave ) on the empty fourh and third string.
In continuation of the two time of time vivace, with out too stop motion on the bow on the two strings, the fourth string with the left hand is begun glissando with clef "Fa" and after on "Mi" of the little octave.
This case is marked as especiallyinteresting, in the section on the violin in the capital work of Russian musicologist D. Rogal Levitsky "The modern orchestra". Long time this low "Mi" on the empty fouth strong continue to soundsas rhythmical iso on motion on two octaves higher melody. After 40 times is accomplished back beginning, on the fourth sting from "Mi" to "Sol" - again it the time of playing. All that, has contact with our instrument national music, showed of a rebec, abagpire or a Pandora, in whion sounds one low iso tone.
The composer introduces of fhythmical iso and modulation from "Sol-major" in "Mi-major" and back. To the end of the middle, the part of the violin becomes the great principal theme, which is repeated as the first part.
In the conclusion ( Coda ) on the Rhapsody, this theme sounds again in other one greater, raised aspect, as anthem for glorification of the Mother country.
|
Първият дял на рапсодията завършва със забавяне на темпото и постепенно утихване на звучността.
Вторият дял е бърз (темпо Allegro vivace, такт 2/4, тоналност ми-минор - едноименна на главната ми-мажор, с която започва композицията ). В първите четири такта, Владигеров прилага един интересен звуково- ритмичен ефект на цигулката, който не се среща никъде другаде в цигулковата литература до това време: чукане със сгънатия палец на дясната ръка върху страничната дъска на цигулката. Тези удари с палеца се извършват на първата и третата осмина и се редуват с акорди - пицикато в лявата ръка на втората и четвъртата осмина. След това ефектно и устремнно всъпление се развихря жизнерадостен хороводен епизод. В целият среден дял композитора използва за теми няколко народни хороводни мелодии развити с тънак вкус и усед съобразено със специфичните изисквания на инстументалния дует, прилагайки някой типични похвати от нашето народно творчество: кратки форшлази, морденти и трилери, постоятнно скачане от горния тон, водещ мелодията към основния тон, звучащ като исо, пицикати в акорди - напомнящи свиренето на тамбура. Всичко това придава особенна оригиналност на партията на цигулката. Към средата на хороводния дял на рапсодията Владигеров прилага още едно оригилано хрумване, също така е уникално в соловата цигулкова литература. След едно низходящо тремоло глисадно цигулката завършва в ниския регистър върху чистите квинти ( "сол" от малката и "ре" от първата октава) на празната четвърта и трета струна. В продължение на два такта при темпо Vivace, без да спира движението на лъка по двете струни, четвъртата струна с лявата ръка се пристоява глисандиращо посредством ключа на "фа" и след това на "ми" от малката октава. Този случей на престрояване (скордатура) по време на свирене е отбелязан като особенно интересен в раздела на цигулката в капиталния труд на руския музиковед Дм. Рогаль Левицкий "Съвременният оркестър". Дълго време това ниско "ми" на празната четвърта струна продължава да звучи като ритмизирано исо (оргелпункт) на движещата се на две октави по-високо мелодия. След около 40 такта се извършва обратно престройване на четвъртата струна от "ми" на "сол" - пак по време на свирене. Всичко това има връзка с нашата инстументална народна музика, изпълнявана от гъдулка, гайда или тамбура, при която постоянно звучи един нисък исов тон. Композиторът съчетава въвеждането на ритмизирано исо и модулация от "сол-мажор" в "ми-мажор" и обратно. Към края на средния дял партията на цигулката става виртуозна и бравурна. Буиният хоровод завършва с кулминация, след която отново стъпва тържествената главна тема, която се повтаря точно като в първия дял. В заключението ( кодата) на рапсодията тази тема отново прозвучава в още по-тържествен приповдигнат аспект, като химн за прослава на родната страна.
|
|
The Bulgarian "Rhapsody Vardar" was showed, for first time in1923 in Berlin, of his author Lyuben Vladigerov ( violin ). In Bulgaria forfirst lime, it was sounded, in the end on September 1924. It is showed of the two brothers. In 1926 the piece was published of "Universal Edition", later on the record of the company "Polydor", Berlin. In 1928, Vladigerov orchestrates the "Rhapsody Vardar" and of this time it is samo popular with its two versions. The orchestra version is completed on 29 January 1928. With its welthy ideological emotional content, with its deep-national nature and perfecy art form, the Rhapsody shines as one of the most brilliant precions stones in the treasure house on the our national musical culture. It can be attached to the gorden fund on the our musical classic.
"Rhapsody Vardar" is constructed of three parts: The principal theme of Rhapsody ( in first and thind part ) is the horo song by Dobry Christoff "One and only cry is heard" in the spirit of the Macedonian national song in the 5/16 time. After fourth time loudly prelude, on the all orchestra on the motive, gone of the beginning of the theme the violins in the low register and the word-winds: a corn anglias, a clarinet and a bassoon - strik up real theme ( in "Mi-major" ) it sounds maestroso and emotion.
The second time the theme passes in all orchestra and the loud dynamics and the tense sound of the trumpets and other bass-winds exalt its patherial.
A little past of the development of the theme, the music assumenland-scene-deseriptive and lyric character. The first part of Rhapsody completed calmy, in quiet sonority, with title initative voices in different instruments
|
Българската рапсодия "Вардар" е била изпълнена за първи път през 1923г. от автора и Любен Владигеров ( цигулка ) в Берлин. В България за първи път прозвучава в края на месец септември 1923 изпълнена от двамата братя. През 1924 пиесата е била издадена от "Универсал Едисион", а по-късно и на плоча на фирмата "Полидор" - Берлин. През 1928г. Владигеров оркестрира рапсодия "Вардар" и от тогава тя е еднакво популярна и с двете си редакции. Оркестъровата редакция е завършена на 29 януари 1928г. С богатството на идейно-емоционалното си съдържание, с дълбоко-народностната си същност и безупречна художествена форма рапсодията блести като един от най-ярките скъпоценни камъни в съкровищницата на националната ни музикална култура и с право може да бъде причислена към златния фонт на нашета музикална класика.
Рапсодията "Вардар" е изградена формално в три дяла: Главната тема на рапсодията ( в първия и третия дял ) е хороводната песен от Добри Христов ( "Едничък чуй се вик" ) в духа на македонската народна песен, в неравноделния 5/16 такт. След четеритактово громко всъпление на целия оркестър върху мотив, изхождащ от началото на темата цигулките в ниския регистър и дървените духови инструменти - андлийски рог, кларинет и фагот - подемат самата тема ( в ми-мажор). Тя звучи тържественно и прочуствено. Втори път темата минава в целия оркестър, при което силната динамика и напрегнатия звук на тромпетите и другите медни интрументи подсилват нейната патетичност.
По-нататък на развитието на втория период на темата музиката добива пейзажно-описателен и лиричен характер. Първия дял на рапсодията завърва спокойно, в тиха звучност, с малки имитационни подгласове в различни интрументи.
|
|
In quick time ( Allegro vivace ) and time 2/4 begins the middle ( the second ) part of the Rhapsody. It is themes and variations-formulates on a few national horo motives, which the composer develops with exceptionally, delicate artistically feeling and sense for limit.
Despite the thematic multiple, Vladigerov attains brilliant construction and unity of bright national melodies. There his melodions invension, as thong combines, with an intonation and colourfur essence of the national music.
The music in this part is fresh, energetic and primistic and it suggested the idea for an inexhaustible, vital energy, live iness of the spirit and an optimism of the Bulgarian people.
After the horo element of the middle part as generation of the basic idea of the musical composition, again is showed the basic pathetic theme ( third part ). In the conclusion of the creation it sounds expecially power full, maestroso and majestic in all orchestra, as real anthem apotheos and power.
For the first time the "Rhapsodi Vardar" for orchestra, is showed on 25march 1928 in Prague, of Czech Phylharmony conducted by Frantishek Stupka. The first performance in Bulgaria is on 30 July 1929 in Varna of Symphony orchestra to Sofia State Musical Academy, conducted by the composer.
|
В бързо темпо ( Allegro vivace ) и такт 2/4 започва средния ( втория ) дял на рапсодията. Той е многотемен - изграден е върху няколко народни хороводни мотиви, които композитора развива или валира с изключително тънко художествено чувство и усет за мярка. Въпреки тематичната многосъставност, която крие опасност от накъсване на музикалната мисъл, Владигеров постига великолепно изграждане и монолитност на целия този дял, изплитайки цветист наниз от ярки народно-танцувални мелодии. Тук неговата милодическа инвенция сякаш се слива с интонациоанната и образна същост на народната музика.
Музиката в този дял е свежа, устремна и жизнерадостна и недвусмисленно внушава идеята за неизтощимата жизнена енергия, бодрост на духа и оптимизъм на българския народ. След хороводната стихия на средния дял, като обобщение на основната идея на произведението отново се явява основната патетична тема ( трети дял ). В заключението на творбата тя звучи особено могъщо тржествено и грандиозно в целия оркестър, като истински химн - апотеоз на любовта към родината, на нейното величие и сила.
За първи път рапсодията Вардар за оркестър е била изпълнена на 25 март 1928 в Прага от чешката филхармония под диригентството на Франтишек Ступка. Първото изпълнение в България е на 30 юли 1929г. във Варна от Симфоничния оркестър при Софийската Държавна Музикална Академия под диригенството на автора.
|
|
"Bulgarian Rhapsody Vardar" in the orchestra variation is showed on the concerts in: Berlin, Salzburg, Dresden, Utrecht, Philadelphia, New York, Milwaukee, Chicago, Torino, Vienna, Budapest, Paris, Stockholm, Prague, London, Helsinki, Goteborg, Copenhagen, Leipzig, Breslau, Beograd, Ljubljana, Athens, Anvers, Oslo, Bucharest, Waldenberg, Moscow, Cologne, Stuttgart and Hamburg.
Rhapsody " Vardar" is printed of "Universal Edition" - Vienna, the state company "Education and art" - Sofia and "Muzgiz" - Moscow.
It is published on the record of German company "Polidor" in 1929.
Be sides, a Rhapsody "Vardar" has author's transcription for violin and orchestra ( 1951) in which version had only one performance and couldn't established, as for piano for four hands ( 1951 ) and on two hands ( 1955 )
|
Рапсодия "Вардар" в оркестровата редакция е изпълнявана на концерти в следните градове: Берлин, Залзбург, Дрезден, Утрехт, Филаделфия, Ню Йорк, Милуоки, Чикаго, Торино, Виена, Будапеща, Париж, Стокхолм, Прага, Лондон, Хелзенки, Гьотеборг, Копенхаген, Лайпциг, Бреслау, Белград, Любляна, Атина, Анверс, Осло, Букурещ, Валденберг, Москва, Кьолн, Щутгарт и Хамбург.
Рапсодията "Вардар" е отпечатена от "Универсал Едисион" - Виена, държавното издателство "Наука и изкуство" - София и "Музгиз" - Москва. Издадена е на грамофона плоча от немската фирма "Полидор" 1929г.
Освен това рапсодия "Вардар" има авторски транскрипции за цигулка и оргестър ( 1951г. ), в която редакция е имало само едно едно изпълнение и не е могла да се наложи, както и за пиано за четири ръце ( 1951г. ) и на две ръце ( 1955г. ).
|
17 April 2006
v. Emona
Bulgaria
|
17 април 2006г.
с. Емона
България
|
| Bulgarian suite, op.21: |
Българска сюита оп.21:
|
|
"Bulgarian suite", op.21 for orchestra is the first orchestra composition which continues the deeply national and democratic line of the Rhapsody "Vardar".
|
"Българска сюита", оп.21 за оркестър е първото оркестрово произведение, което продължава дълбоко народностната и демократична линия на рапсодия "Вардар".
|
|
It is an expression of the patriotic feeling of the composer which inspired him, for write out ( the suite brings dedication "To the my Motherland").
|
Тя е израз на родолюбивите чувства на композитора, които са го вдъхновили за написването (сюитата носи посвещението - "На моята родина").
|
|
"Bulgarian suite" is finished in 1927. Although "Vardar" had a orchestra version later of "Bulgarian suite", the last rests of the same creation principles of the violin original of the Rhapsody.
|
"Българска сюита" е завършена през 1927г.. Макар, че "Вардар" добива оркестрова редакция по-късно от "Българска сюита", последната безпорно почива върху същите творчески принципи на цигулковия оригинал на рапсодията.
|
|
"Bulgarian suite" consists of four parts:
- Quazi marchia
- Song
- Horo
- Ruchenitsa
|
"Българска сюита" се състои от четери части:
- Квази марчия
- Песен
- Хороводна
- Ръченица
|
|
The parts are orderly to suite principle for contrast in time and general character of the music. This, what unite them in one composition, is the general creation method and stile, the only art plan and identity the means of expression.
|
Частите са подренеди по сюитния принцип за контрастност в темпото и общия характер на музиката. Това което ги обединявав едно произведение, еобщия творчески метод и стил, единственият художествен замисъл и еднаквостта на изразните средства.
|
|
Constructive the fourth parts are constructed in ternary form - with one or two themes.
The suite cycle is opened with the first part, which begins straight with the theme.
The national song, used for the first theme of the part has optimistic horo character. Rehearsal in harder marching tempo and wears in thick orchestra tissue, it acquires the bravely-energetic and advancing expressiveness.
The development of the theme, of which it gets new melodious, harmonious, counter-point and orchestra nuances, saves energetic, marching mood.
|
Конструктивни и четирите частиса изградени в триделна форма - с една или две теми. Сюитният цикъл се открива с първата част, която започва направо с темата. Народната песен, използвана за първата тема на частта има жизнерадостен, хороводен характер. Поставена в по-тежко маршово темпо и облечена в гъста оркестрова тъкан тя придобива мъжествено - енергична и настъпателна изразителност. Развитието на темата, при която тя получава нови мелодически, хармонически, контрапуктичнии оркестрови нюанси, запазва в общи линии енергичното маршово настроение.
|
|
In the middle part of the part, the second theme ( too national song ) in the beginning strikes up of the oboe is lyric. The third part ( reprise ), again returns the marching mood, which in the coda assumes solemn character.
|
В средния дял на частта втората тема ( също народна песен ), подета в началото от обоя е лирична. Третия дял ( репризата ) отново възвъща маршовото настроение, което в кодата придобива тържествен характер.
|
|
In the second part of suite "Song" - shows one of the pick of the lyric, great in sight of Vladigerov. It is a classical model of the Bulgarian music, of the deep heart-felt and figurative lyrics, showed one highly artistic manner, the beauty of the Bulgarian land.
|
Във втората част на сюитата - "Песен" - бележи един от върховете на лиричното проникновение на Владигеров. Тя е един класически образец на българската музика надълбоко прочуствена и образна лирика, отразяваща по един високохудожествен начин красотата на българската земя.
|
|
The thematic base of the song is one author's motive of the our melancholy, slow songs with typical interval in cremental second.
|
Тематична основа на песента е един авторизиран мотив от тима на нашите тъжни, бавно песни,с типичния интервал увеличима секунда.
|
|
On this motive is constructed the short flaming introduction, which finished with cadenza on solo-violin. After solo, the oboe as if start singing this heart-left melody. It puts the beginning of its intensive development, as there tangibly is showed one deep, nostalgic feeling.
|
Върху този мотив се изгражда краткото, цветисто въведение, което завършва с каденца на соло цигулка. След това соло-обоят сякаш "запява" тази прочуственна мелодия слага началото на неиното интензивно развитие като тук осензаемо се откроява едно дълбоко ностлчино чувство.
|
|
In the process of development of theme, realized skilful of the point of view of the symphonic construction, this mood is showed, gradually. In the middle part, where hasn't got a new theme, it develops in patriotic effusion of clean and strong love to native land. After this culmination, the tension decreases end the third part of the piece, moves us in its carm, elegiac atmosphere again.
|
В процеса на развитието на темата, осъществена майсторски от гледна точна симфоничното изграждане на това настроение постепенно се разгъва. В средния дял, където няма нова това, то прераства в патриотичен изблик на чиста исилна обич към родната земя. След тази кулминация напрежението намалява и третия дял на пиесата отново ни пренася в своята спокойна, елегична атмосфера.
|
|
In 1928, this second part was arranged for violin and piano and received diffusion in Bulgaria and abroad ( in the meantime in Buenos Aires ).
|
Тази част още през 1928г. бива аранжирана за цигулка и пиано и получава голямо разпростанение у нас и в чужбина ( между другото и в Буенос Айрес ).
|
|
In 1951, Vladigerov makes the transcription of the Song for violin and orchestra, latter for violoncello and piano. The most notable singer of the song for violin is the universally known violinist David Oystrah.
|
През 1951г. Владигеров прави транскрипция на песента за цигулка и оркестър, а малко по-късно и за виолончело и пиано. Най-бележития изпълнител на песента за цигулка е световно известния цигулар Давид Ойстрах.
|
|
The third part of Suite has horo character. It begins with a little thematic introduction with harsh, sharp and, after which the first violins show the theme - the national song "Milke, the dear uncle". After this vital and energetic melody, was modified repeatedly, however it confirmed the bright national - dance atmosphere. With the solo of oboe, which begins to play the national melody in 5/8 time, begins the middle part of the part. Lyrical - dance character on the theme determines there, and one finer and parti-colored orchestra stuff. The reprise, again carries the vigorously mood and the massive orchestra sonority, which is compressed in the end of the piece especially.
|
Третата част на сюитата има хороводен характер. Започва с малко тематично въведение с рязък, отсечен край, след който първите цигулки излагат темата - "Милке ле, мила байова". След тази жизнена и енергична мелодия бива многократно модифицирана, при което още повече се утвърждава буйната народно-танцова атмосфера. Със солото на обоя, който засвирва народната мелодия в 5/8 такт, започва средният дял на частта. Лирично-танцуралният характер на темата обуславя тук и едва по-тънка иразноцветна оркестрова тъкан. Репризата отново доняся устремното настриение имасивната оркестрова звучност, която особенно се сгърстява в края на пиесата.
|
|
The fourth final part of "Bulgarian Suite" is constructed from beginning to the end of the time of Ruchenitsa 7/16. This the most famous Bulgarian national dance "Vladigerov is defended in a few creations, of different styles". He writes the Ruchenitsa, for first time, in 1925. The second paraphrase, op.18 for violin and piano.
|
Четвъртата последна част на "Българска сюита" е изградена от начало до край в такта на ръченицата - 7/16. Този най-известен български национален танц Владигеров застъпва в няколко творби в различни жанрове. За пръв път пише "Ръченица" през 1925г. - втората парафраза оп.18 за цигулка и пиано. След това "Българска сюита"съчетава единствената си оркестрова ръченица ( ако не се смята и оркестрираната ръченица от оп.18 използвана като танц в операта "Цар Калоян"). Най-многобройни са Владигеровите ръченици за пиано.
|
|
The Ruchenitsa, of the Suite, begins with a little introduction, after, the solo-oboe shows the first theme ( national motive). This melody endured a long development. In the middle part of the part of thematic material used two author's melodies in national spirit, which are subjected to big development. In the third part together with the basic theme, are defended elements of other theme. The constructions has flamboyant character and loud orchestra sonority. In this very long part of the suite are used brass winds, all orchestration is massive and rotund, as there predominate hard dynamic. The composer is aspired to show the onset and bright, primary power of the original national dance.
|
Ръченицата от сюитата започва с малко въведение, след кето соло-обоят излага първата тема ( народен мотив ). Тази мелодия претърпява продължително развитие. В средният дял на чстта за тематичен материал слъжат две авторови мелодии в народен дух ( пак в такт на ръченица ) които са подложени на голямо развитие. В третия дял наред с главната тема ( първата ) са застъпени елементи от другата тема. Заключението има бравурен характер и громка оркестрова звучност. Тази твърде дълга част на сюитата са използвани медните и дървените духови интрументи; цялаа оркестрация е масивна и плътна, като преобладава силната динамика. Така композитора се е стремял да придаде устрема и буйната първична сила на оригиналния национален танц.
|
|
"Bulgarian Suite", published (for piano) of "Universal Edition" and showed on piano of composer ( in Paris in 1927). As the orchestra composition, for the first time - two parts of Suite sounded on the Summer in 1927 on the Second Musical festival in Varna. In the complete aspect, the Suite is showed, for the first time in Berlin on Spring in 1929 of the orchestra on the "State Opera", conducted be Julius Pruver and is recorded on the gramophone record. On 30 July 1929, the suite is showed in Bulgaria of Orchestra of Sofia State Musical Academy, conducted by Vladigerov on one concert with his creation,, in the Fourth musical festivals in Varna. On the concert stages Suite is showed except in Germany and in Prague, Brno, Roma, London, New York, Minneapolis, Leningrad ( 1934-1935 ), Bucharest, Beograd, Budapest, Vienna, Paris, Gorlitz. In 1942, in German town Dessau, of the Suite music is made a ballet.
|
"Българска сюита" издадена ( за пиано ) от "Универсал Едисион" и изпълнявана за пиано от автора ( между другото и в Париж през 1927г.). Като оркестрово произведениеза първи път в две части от сюитата прозвучават през лятото на 1927г. на Вторите музикални тържества във Варна. В цялостен вид сюитата е изпълнена за първи път в Берлин през пролетта на 1929г. от оркестъра на държавната опера под диригенството на Юлиус Прувер ие записана на грамофона плоча. На 30 юли същата година сюитата е изпълнена изцяло в България от Оркестъра на софийската държавна музикална академия под диригенството на Владигеров на един концерт на негови творби в рамките на Четвъртите музикални тържества във Варна. На концертният подиум сюитата еизпълнявана освен в Германия, още и в Прага, Бърно, Рим, Лондон, Ню Йорк, Миниаполис, Ленинград ( 1934-1935 ), Букурещ, Белград, Будапеща, Виена, Париж, Гьорлиц.
|
|
7th May 2006
v.Emona
Bulgaria
|
07 май 2006
с.Емона
България
|
| Concert for piano and orchestra No.1, op.6 in a-moll: |
Концерт за пиано и оркестър No.1, оп.6 в ла-минор:
|
|
Vladigerov begins, the work of his First Concert for piano and orchestra is a-moll on Summer in 1917.The Concert is finished on 3 August 1918, before the composer goes from Berlin to his country, in order to serves his time as a soldier. In this time, Vladigerov studies composition with Georg Shuman in Academy of arts and of piano with the famous pianist Leonid Kreutzer, to who devoted his first concert in sign of gratitude.
|
Работата над Първия си концет за пиано и оркестър в ла-минор Владигеров започва през лятото на 1917г.. В окончателен вид концерта е завършен на 3-ти август 1918г., малко преди композитора да отпътува от Берлин за родината си, за да отбие военната си повинност. По това време Владигеров учи композиция при Георг Шуман в "Академия на изкуствата", а по пиано той се занимава с известния пианист Леонид Кройцер, на когото посвещава своя първи концерт "В знак на благодарност".
|
|
The concert beginning with great detail tonality introduction, which is consisted of two parts. In the beginning steps in the orchestra which hints the basic theme with its typical melody line. The second, bigger part of introduction is cadenza of piano-solo. The cadenza begins with impetus passage in double octaves, after that is appeared and finishes with long glissando over all keyboard. After short rest pause, the piano exposes the basic theme in chords on the orchestra.
The introduction creates, a little, dark atmosphere, which gradually is became clear and with introduces of the basic theme become as permission of tension. The basic theme of the sonata allegro is one romantic, excited melody, with famous Slavic nuance. The brightest of intonation and rhythm, is its first motive. After one passage, which comes of the basic theme introduces and the second theme. It is in a parallel tonality of the basic theme and is showed entirely of piano-solo. Its exposition is formed in three parts: after is showed of piano it endures a little development in its orchestra.
After this is repeated a little changed in orchestra, again. The expansion begins with the first motive, on the basic theme play of the trumpets. After a few times introduces the piano which implements one direct duologue with the violoncello. There is heard and elements of second theme, already. The tension, is stepped up, gradually and reaches a big power. Again, songs the mensural broken and melody variation beginning of the basic theme, appears at time in the piano, at times in the orchestra.
In the end of the expansion the piano plays short cvazi-cadenza and with big glissando begins the reprise. It is shorted (in 1950, P. Vladigerov edits his orchestration for the first concert for piano and makes incision on the reprise of first part, with, which is shortened the development of the basic theme and the first implemented of the second theme ).
|
Концертът започва с обширно, тонално неустоичиво въведение, което се състои от два дяла. В самото начало встъпва оркестъра, който загатва главната тема с неиния характерен мелодически рисунак. Вторият по-голям дял на въведението е каденца на пиано-соло. Каденцата започва със сремителен пасаш в двойни октави, след което се появавя и завършва с друго глисандо през цялата клавиатура. След малка пауза, пианото излага главната тема в акорди върху оркестъра.
Въведението създава малко мрачна атмосфера, която постепенно се избистря и с встъпването на главната тема идва като резрешение на напрежението. Главната тема на сонатното алегро е една ритмично развълнувана мелодия с известен славянски оттенък. Най-чрък по интонация и ритъм е найният начален мотив. След един преход, койтоизхожда от главната тема, встъпва и втората тема. Тя е в паралелна тоналност на главната и се излагаизцяло от пиано-соло. Изложението и е оформено в три дяла: следкато сеизлага беднъж от пианото, тя претърпява малко развитие в оркестъра и след това се повтаря малко видоизменена пак от оркестъра. Разработката започва с началния мотив на главната тема свирен от тромпетите. След няколко такта встъпва и пианото, което провежда един директен диалог с виолончелото. Тук се чуват елементи вече от втората тема. Напрежението се увеличава постепенно идостига голяма сила. Отновозазвучава ритмически раздробено и мелодически варирано началото на главната тема, появяваща се ту в пианото ту в оркестъра.
В края на разработката пианото свири кратка квази каденца и с голямо глисандо ( както в края на въведението ) започва репризата. Тя е съкратена ( през 1950г. проф. Владигеров редактира оркестрацията си на Първия концерт за пиано и прави купюра на репризата на първата част с която се къкръщава развитието на главната тема и първото провеждане на втората тема ).
|
|
The second theme there is in Major. The conclusion, of the part is immense and melodious, and init for the last time shine, short motives of the short theme. The final A-dur chord contains as an alien tone and one sixth - the typical feature on the harmonious language by P. Vladigerov of his creation.
|
Втората тема тук е в мажор. Закщчението на частта е бурно и звучно и в него за последен път проблясват кратки мотиви от кратката тема. Заключителният ла-мажорен акорд съдържа като чужд тон иедна секста-характерен белег на хармоническия език на П. Владигеров за творбите от първия период на творчеството му.
|
|
The second part expresses calm lyric experiences. It begging with one contemplative orchestra introduction, after the piano steps in with the basic theme which is underlined song and is developed with widely breath. Very contrasting of dreamy mood of the first part, which carries marked "time the waltz exotic". On the mensural accompaniment of the orchestra the piano begins, one majestic waltz. It passes in the clarinet after in the flute and is assumed of the piano. To the middle of this part, the orchestra plays a new time, also with waltz rhythm but not lively and active after the piano repeats briefly the first waltz theme, again. The chromatic melody, with jerky jumps, frisian cadenzas, the motion in the whole tones word order and parallel big thirds created impression for "exotic". The third part, in this part is brief reprise, on the first with show melodious basic theme.
|
Втората част изразява спокойни лирични преживявания. Тя започва с едно съзерцателно оркестрово въведение след което пианото встъпва с главната тема, която е подчертано песенна и се развива с широко дихание. Твърде контрастиращ на замечтаното настроение на първия дял който носи означението "темпо ди валс екзотико". Върху ритмичният съпровод на оркестъра пианото започва един грациозен валс. Той минава в кларинета, след това във флейтата и се поема след това от пианото. Лъм средата на този дял оркесъра свири нова тема, също с валсов ритъм, но не тъйигрива и подвижна, след което пианото отново повтаря съкратено първата валсова тема. Хроматизираната мелодия с внезапни скокове, фрийгиските каденци, движението в целитоновни словореди и паралелни големи терци създава впечатление на "екзотичност". Третия дял на тази част е съкратена реприза на първия, с бавната, напевна главна тема.
|
|
The final of the concert - Allegro is wrote in Rondo - Sonata form with three themes. It begins with not large introduction, in which occlusive horns, follow of trumpets, play changeable first motive of the basic theme. There for the first time in his creation, Vladigerov cites for theme - national song. This is the happy, playful horo song ("Weaved Donka aprons"), which was widespread among the townsmen in this time. First, the basic theme is exposed of the piano. After, it is repeated of flutes, clarinets, violins, bassoons and violoncellos in octaves, while the piano plays quickly broken chords and large descending glissandos. After Short modulation, the orchestra step in, dependently with the second theme, which is calmer and is showed as contrasting complement of the wind dance. After this calm part sound, the changeable first motive of the basic theme, which is subjected of one short expansion, realized mainly of orchestra. The middle part of the middle part is a new tonality. The theme, which the piano begins to play, in the beginning is playful ornamented melody with interval exaggerated second, gives it notified oriental nuance and of there some relationship with the Bulgarian national songs.
|
Финалът на концерта - алегро кон фуоко - е написан в родно-сонатна формас три теми. Започва с неголямо въведение, в което запушените корни, последвани от тромпетите ( също със сурдина ) свирят изменения начален мотив на главната тема. Тук за пръв път в творчеството си П. Владигеров цитира за тема народна песен. Това е веселата, закачлива хороводна песен ("Тъкала Донка престилки"), която е била разпространена сред градските слоеви на населението по това време. Главната тема се излага първоначално от пианото. След това тя се повтавя от флейти, кларинети, цигулки, фаготи и виолончели, в октави, докато пианото свири бързи разложени акорди и големи низходящи глисанди. След кратък преход оркестъра встъпва самостоятелно с втората тема която е по-спокойнаи се явява като контрастно допълнение на вихрената танцувалност. След този спокоен дял зазвучава променения начален мотив на главната тема, който сега е подложенна една кратка разработка, осъществена предимно от оркестъра. Средният дял на средната част е в нова тоналност. Темата, която пианото засвирва в началото е игрива, орнаментирана мелодия с интервал увеличена секунда, придаваща и известен ориенталски отенък и от там някакво сродство с българските народни песни.
|
|
After this part, follows the reprise. The first conduction of the basic theme is without changing. The second theme is in the same name Major tonality and to the second conclusion of the basic theme it is expensed in other method. ( The scheme of format of this part is: A-B-A1-C-A-B-A2 ). After that, for the third time, the piano makes large a scenting glissando and to symbol "Maestroso" comes the wide coda of the third part and of the all concert.
|
След тозидял следва репризата. Първото порвежданена главната тема е без изменение. Втората тема еведноимената мажорна тоналност, апри второто провеждане на главната тема тя е разработена по друг начин ( Схемата на формата на тази част е: A-B-A1-C-A-B-A2-кода ). След това за трети път пианото прави голямо възходящо глисандо и при означение "Маестозо"настъпва обширна кода на третатта част ина целия концерт.
|
|
The coda is constructed of the base of the basic theme of the first theme which there is in Major, and is subjected to new development. On the background of the broken chords of the piano, the theme passes canonic in violins, violas and trombones.
|
Кодата е изграденана базата на главната тема от първата част, която тук е в мажор и е подложена на ново развитие. Върху фона на разложените акорди на пианото темата минава каноничнов цигулки, виоли и дървени инструменти, на които отговарят тромпетите и тромбоните.
|
|
After this canon, steps in the piano and leads away to the gala final.
|
След този канон всъпва и пианото и отвежда до тържествения финал.
|
|
The first performance of a concert for piano and orchestra No.1 is in Sofia, on 3 January 1920 and in the next 1921 P. Vladigerov performs it with Berlin Philharmonic, conducted by Arthur Lowenstein . Later Vladigerov is performed this concert in Bielefeld, Vienna, Paris, Oslo, Amsterdam, Prague, Budapest, Beograd, Bucharest, Warsaw and Bratislava.
|
Първото изпълнение на този концерт за пиано и оркестът No.1 е в София на 3 януари 1920г., а на средата на 1921 П. Владигеров го изпълнява с Берлинската Филхармония под диригенствтото на Артур Льовенщайн. По-късно Владигеров е изпълнявал тоза концерт в Билефелд, Виена, Париж, Осло, Амстердам, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Варшава и Братислава.
|
|
Of other pianists, the concert is performed in Vienna, Linz, Frankfurt, Amsterdam, Edinburgh, New York and Milwaukee.
|
От други пианисти концерта е изпълняван във Виена, Линц, Франкфурт, Амстердам, Единбург, Ню Йорк и Милуоки.
|
|
17th May 2006
Sofia,
Bulgaria
|
17 май 2006
София
България
|
| Concert for piano and orchestra No.2, op.22 in c-moll: |
Концерт за пиано и оркестър No.2, оп.22 в до-мажор:
|
|
His second concerts for piano and orchestra Vladigerov begins to write in 1929 and finishes it on the next year.
|
Вторият си концерт за пиано и оркестър Владигеров започва да пише през 1929г. и го завършва през следващата година.
|
|
This concert, occupies especially transitional place between piano concerts of composer. In its - on one hand is felt successful connection with the form and general conception on the first concert to the line of the romantic, emotional raise which has scope on the form, on the other hand are projected new, art principles detected their completed form in the next Third concert.
|
Този концерт заема особено "преходно" място между клавирните концерти на композитора. В него, от една страна, се чувства приемствена връзка с формата и общата концепция на първия концерт по линията наромантичнатаемоционална преповдигнатост имаща мащабността на формите, а от друга странасе набелязват нови художествени принципи, намерили своя завършен вид, в следващия Трети концерт.
|
|
In tine, with its more limited form, the second concert is no tabled of first with larger depth of the conception and the musical contents and similarly and its united style. The whole creation is pierced of original, national themes and author's melodies with national intonations.
|
Наред със значително по-ограничената си форма Втория концерт се отличава от Първия с по-голяма задълбоченост на замисъла имузикалното съдържание, а също така и по-единния систил. Цялата творбае пронизана от оригинални народни теме и авторови мелодии с народностни интонации.
|
|
The second concert begins with exceptional hard part of the piano.
|
Вторият концерт се отличавас излючително трудна ( може бинай-трудна между всички концерти на Владигеров ) партия на пианото.
|
|
The second concert begins with at great length, strenuously introduction in which on the background of the orchestra the piano shows in octaves passages with chromatic broken melodious line and triplet rhythm. The basic theme on the first part is exposed of piano. Uneven clamps up a first phrase gives its energetic aspect. After exposition of the theme, in its further development is appeared one scherzo. The second theme ( in "mi-flat-major" is exposed first of the orchestra after, is assumed of the piano. It is carm, narrative with lyric nuance and national aspect.
|
Вторият концерт започва с обширно, напрегнато въведенение в което върху фона на оркестъра пианото изпълнява в октави пасажи с хроматично начупена мелодическа линия и триолов ритъм. Главната тема на първатаа част се излага от пианото. Скокообразно възкачващата се начална фраза и предва енергичен облик. След експозициятанатемата припо-нататъчното и развитие се появява едно скерцандо. Втората теме ( в ми бемол-мажор ) се излага най-напред от оркестъра, след което се поема от пианото. Тя е спокойна, разказвателна, с лиричен отенък и народностен облик.
|
|
The exposition is short but wild. Motives of two themes are harnessed to strenuously, dramatic elements in the part of the piano. The solo instrument and the orchestra in all time are challenged the supremacy. The reprise wasn't an exception of traditions. In the end of the first part masterly part of the piano passes in dizzy quick toccata chords and after one passage of twenty tones on one time comes final C-dur chord with the inevitably, added sixth.
|
Разработката е кратка, но бурна. Мотиви от двете теми са впрегнати в напрегнато, драматично развитие, с много виртуозни елементи в партията на пианото. Солиращият инструмент и оркестърът през цялото време си оспорват първенструващата роля, която като че ли е по-голяма за пианото. Репризата не прави изключение от традициите. В края на първата част, вируозната партия на пианото преминава в шеметно бързи токатни акорди ("пречипитандо") и след един пасаж от двайсет ноти на едно тактово време идва заключителния до-мажорен акорд - с неизбежната добавена секста.
|
|
The second, part of the concert "Andante cantabile" - has title-theme-the beautiful, heart-felt melody of the slow rodopian song "Has cried Balkan Mountain". In the beginning assume violoncellos in a background on the contrabasses and after which, the piano repeats it and continues its development. In the end of first part, the theme, again passes in the orchestra, considerably change, but the piano prepares the next perfectly contrasting scherzo a middle part. After long introduction in time 6/8 and "gallop" rhythm, the piano plays in two octaves staccato the first theme with capricious changeable accents, with a few mordents and frigian conclusion of phrases.
|
Втората част на концерта - Анданте кантабиле - има заглавна тема прекрасната, прочуствена мелодия на бавната родопска песен "Заплакала е Стара Планина". В началото я поемат виолончелите върху фона на контрабасите и след което пианото я повтавя и продължава равитието й. В краяна първиядял темата отново минава в оркестъра значително изменена, а пианото подготвя следващия съвършенно контрастен, скерцозен, среден дял. След дълъг увод в такт 6/8 и "галопираш" ритъм пианото свири в две оркави стакато първата тема с капризно разместени акценти, с много морденти и фригийски заключения на фразите.
|
|
After a title "ritardando" the theme is changed on 2/4 as "gallop" rhythm, remains with the piano, butt to trombones with sardines begin to play the second theme of the middle part - the popular town national song "Hadji Mincho" - the jaunty melody with oriental nuance.
|
След малко "ританданто" такта се сменя на 2/4 като "галопиращия" ритъм остава с пианото, а двата тромбона със сурдини засвирват втората тема на средния дял - популярната градскa народна песен "Хаджи Минчо" - весела мелодия с ориенталски отенък.
|
|
The last part of concert - "Allegro con fuoco" has formal structure as the third part of the first concert - rondo sonata with change on the basic theme (ABA-1-CAB-1A-2Coda).
|
Последната част на концерта - Алегро кон фуоко - има формалната постройка като трета част на Първия концерт - рондо соната с изменение наглавната тема (ABA-1 CAB1-1A-2 кода).
|
|
The part begins with the large thematic introduction of the orchestra and cadenza flam boy and passages in the piano, after it assumes the basic theme - the national song "Those wretched lassies". This a living and movable melody endured large variation change. After the piano exposes the second theme ( the national song "Let in me aunt Todorka").
|
Часта започва с голямо тематично въведение на оркестъра и каденцови бравурни пасажи в пианото, след коетото подхваща главната тема - народната песен "Пустите му моми". Тази жива и подвижна мелодия претърпява доста голямо вариационно излагане. След което пианото излага втората тема (народната песен "Пусни ми, лельо, Тодорка").
|
|
The exposition is followed of fugato of the first theme, which begins with solo bassoons, after, step in violoncellos, clarinets and exc. When steps in the part of the violins, the fugato becomes four-part. The piano is interfered with short answers, just about in the end of fugato, to assumes further development of the theme.
|
Експозицията е последвана от фугато върху първата тема, което започва със соло фаготи, след това встъпват виолончелите, кларинетите и т.н. и когато всъпва партията на цигулките, фугатото става четеригласно. Пианото се намесва с кратки реплики едва в края на фугатото, за да поеме по-нататъчното развитие на темата.
|
|
The middle part of this part is in uneven times, the piano begins with short, rhythmical introduction in slow 7/8 time, after exposes theme. To its further development, the periodically or a periodically alteration of seven temporary time, makes original mensural-metrical combinations. This is one of the brightest places in the concert. The reprise is precise only to the basic theme.
|
Средният дял на тази част е в неравноделни тактове, пианото започва с кратко, ритмично въведение в бавен 7/8 такт, след което излага темата. При по-нататъчното и развитие периодичното или непериодичното редуване на седемвременния с пет временен такт, образува оригинални ритмо-метрични комбинации. Това е едно от най-ярките места в концерта. Репризата е точна само по отношение на главната тема.
|
|
The second theme is paraphrased first in the orchestra, after in canonical dialogue with the piano. The repeated reprise of the basic theme is actually expansion in which is developed only the rhythmical scheme of the theme. To the culmination in the orchestra sounds the melodious second theme of, the first part ( in time "Moderato maestoso" and tonality C-dur). After takes of this theme which is appeared as a first part of the wide conclusion of the concert, the time becomes quick as the orchestra and the piano are rushed in vigorous passages to effective end.
|
Втората тема се перефразира, отначало в оркестъра, след което в каноничен диалог с пианото. Повтовната реприза на главната тема е всъщност разработка, в която се развива, само ритмичната схема на темата. При кумнинацията в оркетъра зазвучава напевната втора тема от първата част ( в темпо "Модерато маестозо" и тоналност до-мажор ). След провеждането на тази тема която се явява като първи дял на обширното заключение на концерта, темпото става бързо, като оркестъра и пианото се втърват в устремни пасажи, към ефектен завършек.
|
|
The second concert for piano and orchestra by Vladigerov is performed, for the first time on 28 February 1931 of the author in the town Hermits with visiting there Dresden Philharmonic conducted by Paul Scheinpflug.
In Bulgaria, for the first time, the creation performed on 5 December 1932 is Sofia, of the orchestra of the National Opera conducted by M. Zlatin and the soloist - the author.
|
Вторият концерт за пиано и оркестър на Владигеров е изпълнена първи път на 28 февруари 1931г. от автора в град Хемниц с гостуващата там Дрезденска филхармония под диригенството на берлинския диригент Паул Шайнпфлуг.
В България за първи път творбата е изпълнена на 5 декември 1932г. в София от оркестъра на Народната Опера под диригенството на М. Златин и със солист - авторът.
|
|
After, the concert is performed in Europe: Berlin, Hamburg, Munich, Saltsburg, Vienna, Amsterdam, Utrecht, Bucharest, Zagreb, Bratislava, Prague, Budapest, Warsaw, Moscow.
|
След това концерта се изпълнявав следните градове в Европа: Берлин, Хамбург, Мюнхен, Залцбург, Виена, Амстердам, Утрехт, Букурещ, Загреб, Братислава, Прага, Будапеща,Варшава и Москва.
|
|
17th February 2007
Sofia
Bulgaria
|
17 февруари2007
София
България
|
| Concert for piano and orchestra No.3, op.31: |
Концерт за пиано и оркестър No.3, оп.31:
|
|
The third concert for piano and orchestra by Vladigerov, achieves zenith not only among the concerts for piano, but his all creation. It is a model in the Bulgarian music of provisional - esthetic and of style clarification on the art and formally - constructive perfection. Flushed emotionality of the concert is mastered of one good and art accurate measure and liking. The most clearness, of the musical contents, of the third concert is connected with one exquisite, crystal, clear form.
|
Третият концерт за пиано и оркестър на Владигеров бележи връх не само между концертите за пиано, но и в неговото целокупно творчесто. Той е образец в българка музика на идейно-естетическа истилова избистреност, на художествена и формано-конструктивно съвършенство. Бликащата емоционалност от концерта е овладяна от една здрава и точна художествена мярка и вкус. Пределната ясното на музикално съдържание на Третия концерт е свързана с една изящна, кристално ясна форма.
|
|
The large artistic qualities of the third concert confirm categorically of time, pasted from its wrote to now, underline its as one masterpiece with eternal value in the Bulgarian-instrumental-concert music, as one of the considerable and impressive musical composition in our musical literature.
|
Големите художествени достойнства на Третия концерт, отвърдени категорично от времето, изтекло от написването му до сега, го изтъкват като един шедьовър с непреходна стойност в българската инструментално-концертна музика, като едно от най-значителните и представителни произведения в нащта музикална литература.
|
|
The work on third concert, Vladigerov begins, in 1936, after he finished the opera "King Kaloyan". He finished it on September 1937.
|
Работата над Третия концертВладигеров започва през 1936г., непосредствено след като завършва операта си "Цар Калоян", като е завършен през септември 1937г.
|
|
The introduction, which the piano and orchestra play together is fairly shorter of the first and second concert. The cadenza character of the part, on the piano, there isn't underline with long masterly passages, but is limited, only with broken chords, accompany the top melodious voice. Started very violently and excitedly, the introduction is calmed gradually, the orchestra stays a few time alone and after while on its varied background the piano exposes the basic theme of the first part. It is bright expressive melody in national spirit, with narrative character and some elegiac nuance. The first part of the theme is exposed in octaves to dynamic "piano", but the second part - in compact melodious accords.
|
Въведението, което пианото иоркестъра свирят заедно, е доста по-кратко, отколко в Първия иВтория концерт. Каденцоният характер на партията на пианото тук не е подчерта с продължителнивиртуозни пасажи, а се ограничава само с разложени акорди, съпровождащифорния мелодическиглас. Започнало твърде бурно и развълнувано, въведението сеуспокоява постепенно, оркестъра остава нчколко такта сам ислед малко върху неговия раздвижен фон пианото излага главната тема на първата част. Тя е ярка изразителна мелодия в народен дух, с повествувателен характер и известен елегичен оттенък. Първият дял на темата се излага в октави при динамика "пиано", а вторият- в плътни звучни акорди.
|
|
After short modulation, the piano plays in octaves again, the second theme - lively, rhythmical, scherzo with a lot mordents and grace -notes, which bright is showed up against "gallop", rhythmical background of the orchestra. The second theme is richly develop in the sonata allegro as with every time receives continually, more masterly character.
|
В края на експозицията в баси и виолончели се появява измененият начален мотив на главната тема, с който започва разработката. Тя е изградена върху характерни елементи от мелодията и ритъмът надвететеми, третирани съвършенно свободно. В партията на пианото преобладава виртуозното начало, а в оркестъра динамичното напрежение. Това разграничаване на функциите е типично за разработки на Владигеровите концерти.
|
|
The reprise comes very unnoticeably: under the continuous sound steam on the piano the violoncellos begin to play the basic theme in double increase. After them the solo instrument begins the theme. The second theme is reprised again on piano, but in tonality "Si-flat-major". The Andante of the third concert (tonality "Re-flat-major" ) begging with large introduction. Open it with a few times the contrabasses and violoncellos, but the piano begins long monologue with extempore-rhapsody character. In the end of the introduction the violoncello- solo plays little "quazi-cadenza". After it, the piano begins a beautiful, dreamy melody on the national song "The old grandfather herd grazes".
Exposed ones, the theme continuously is developed and in the second part, which hasn't got personal theme and in the third ( reprise ) in which the trumpets repeat only the first sentence of the theme . In this melodious develop, is realized, with inherent of Vladigerov invention. The solo instrument, which on the places acquires harp sonority, cleverly is entangled, with the orchestra, which party is a lot varied.
|
Репризата настъпва твърде неусетно: под неспирния звуков поток на пианото виолончелите засвирват главната тема в двойно увеличение. След тях и солиращият инструмент подхваща темата. Втората тема се репризира пак от пианото, но в тоналност си-бемол мажор.
Андантето на Третия концерт ( тоналност ре-бемол мажор ) започва с голямо въведение. Откриват го с няколко такта контрабасите и виолончелите, а пианото започва дълъг монолог с импровизационно-рапсодичен характер. В края на въведението виолончело-соло свири малка "квази каденца". След нея пианото започва красивата замечтана мелодия на народната песен "Стари дядо стадо пасе". Изложена веднъж, темата непрекъснато се развива и във втория дял, които няма самостоятелна тема и в третия ( репризата ), в който тромпетите повтарят само първото изречение на темата. В това мелодическо развитие е осъществено с присъщата за Владигеров инвенция. Солиращият инструмент, който на места продобива арфова звучност, омело се преплита соркестъра, чиято партия е много раздвижена.
|
|
The little conclusion on the part is constructed of a few interesting harmonious succession and is appeared one logical end.
|
Малкото заключение на частта, е изградено върху няколко интересно хармонически последования и се явява един логичен завършек.
|
|
The andante of the third concert is appeared the large Vladigerov's song "Vladigerov's song" and it is the most penetrating and poetic slow part in all instrumental-concert creation by the composer.
|
Андантето на третия концерт се явява голяма "Владигеровска песен" и е най-проникновенната и поетична бавна част в цялото инструментално-концертно творчество на композитора.
|
|
The third part on the concert "Allegro vivace" has same formal construction as first-sonata-allegro, with introduction and conclusion. But the thematic material is more energetic and life-asserting. The introduction is stormy and bright. Begins with advance rhythm. After them violoncellos and contrabasses assume the short melody, remind the rhythmical and intonation line of the basic theme, but assumes there moldier mood. The piano involves which chords, overtop in an energetic cadenza passage.
|
Третата част на концертa - Алегро виваче - има същата формална конструкция както първата - сонатно алегро с въведение и заключение. Но тематичния материал ле много по-енергичен и жизнеотвърждаващ. Въведението е бурно и ярко. Започва с тромпети които излагат един мотив с настъпателен ритъм. След тях виолончели и контрабаси поемат кратката мелодия, напомняща ритмичния и интонационен рисунак на главната тема, но придобила тук по-мрачно настроение. Намесва се и пианото, чийто арпежи преливат в енергичен каденцор пасаж.
|
|
On the rhythmical accompaniment of the orchestra, the piano exposes the basic theme-playful, vital horo Bulgarian song "The village, Yoncho Chorbadji" ( in time 2/4, tonality "Si-flat-major"). After short modulation, in which the violins expose one horo motive steps in the second theme, begins of violins melody in national spirit ( in slow 9/8 time )with graceful dancing rhythm. To change of uneven nine time with binary and survival of the theme begins expansion. In it is covered the basic theme without to hint at the second and there as the expansion on the first part of the concert, the thematic development realized in the orchestra, while the piano has mainly masterly party.
|
Върху ритмичният акомпанимент на оркестъра пианото излага главната тема - игривата, жизнена хороводна българска песен "Селото, Йовчо Чорбаджи" ( в такт 2/4, тоналност си-бемол мажор ). След кратък преход в който, цигулките излагат един хороводен мотив встъпва втората тема, започната от цигулките и продължена от пианото. Тя е авторска мелодия в народен дух ( в бавен 9/8 такт ) с грациозно танцувален ритъм. При промяната на неравноделния девет временен такт с двувременен и оживяването на темата започва разработката. В нея е застъпена главната тема, без да се намеква дори за втората и тук, както в разработката на първата част на концерта, тематичното развитие осъщественно в оркестъра, докато пианото има предимно виртуозна партия.
|
|
In the reprise, the thematic material passes unchanging, but with other orchestration. The basic theme is repeated first of piccolo-flute, and the second time-again of the violins.
|
В репризата теметичния материал преминава неизменен, но с друга оркестрация. Главната тема се повтаря отначало от пиколо-флейта, а втората тема - пак от цигулките.
|
|
The conclusion in which is opened the maximum technical possibilities of the piano and the orchestra is brightly and energetic.
|
Заключението в което са разгънати максималните технически възможностти на пианото и оркестъра е блясково и устремно.
|
|
The concert is performed for first time on 3 October 1937 in Sofia, and for the first time in Europe on the international musical festival in Stuttgart in 1938, conducted by Herbert Aubert. After Vladigerov is performed it in there towns: Brussels ( conductor: Franz Andre ), Warsaw ( Gr. Fitelberg ), Katowice ( Sasha Popov ), Krakow, Prague ( Talih ), Bratislava (Fr. Dick), Brno (Zaks), Zagreb (Kr. Baranovic ), Ljubljana ( D. Shvara ), Budapest ( L. Reiter ), Bucharest ( Dzh. Dzhordzhesku ), Beograd ( M. Vukdranovic ), Stockholm ( two times - K. Aterbert and K. Garaguli ), Goeteborg ( T.Man ), Helsinki ( Shneefogt ), Vienna (two times - Nimius and R. Moralt ), Copenhagen ( Narati ), Moscow ( Kiril Kondrashin ), Berlin ( L Shpiys ).
|
Концертът е изпълнен за първи път в София на 3 октомври 1937г., а за първи път в Европа на Международния Музикален Фестивал в Щутгарт през 1938г. под диригенството на Херберт Ауберт. След това Владигеров го е изпълнявал в следните градове: Брюксел ( диригент: Франц Андре ), Варшава ( Гр. Фителберг ), Катовице ( Саша Попов ), Краков, Прага ( Талих ), Братислава ( Фр. Дик ), Бърно ( Закс ), Загреб ( Кр. Баранович ), Любляна ( Д. Швара ), Будапеща ( Л. Райтер ), Букурещ (Дж. Джорджеску ), Белград ( М. Вукдрагович ), Стокхолм ( два пъти - К. Атерберг - К. Гаракули ), Гьотеборг ( Т. Ман ), Хелзинки ( Шнеефорт ), Виена ( два пъти - Нимикус и Р. Моралт ), Копенхаген ( Нарати ), Москва ( Кирил Консташин ), Берлин (Л. Шпийс ).
|
|
17th February
Sofia
Bulgaria
|
17 февруари 2007
София
България
|
| Fourth concert for piano and orchestra: |
Четвърти концерт за пиано и оркестър:
|
|
The sixteen years and 17 opuses divide the fourth concert for piano op.48, wrote in 1953 of his Third concert. In his work for Fourth concert, the composer is put for permission, certain problems of the contents ant the form. In his statement, by occasion of discussion on the Fourth concert in the Alliance on Bulgarian composers ( report from 6th January 1953 ) he says:
|
Шестнадесет години и 17 опуса делят четвъртият концерт за пиано оп.48, написан през 1953г. от неговия Трети концерт. При работа над четвъртия концерт композитора си е поставил за разрешение известни проблеми на съдържанието и формата. В своето изказване по повод на обсъждането на Четвъртия концерт в Съюза на българските композитори ( протокол от 6 януари 1953г. ) той казва:
|
|
"My Forth concert isn't a program composition. But this not mean in its hasn't got laid a program. Long ago, after wrote the Third concert, in me conceived the idea for wrote of the Fourth concert for piano in which I to find new forms and means of expression and a new texture of the piano part.
In form theFourth concert is wrote more natural. For example, the First part isn't a sonata form, it is construction ona one theme. The orchestra part is connected with this on the piano but in the orchestra hasn't got neither big "Tutti", as is in othermy concerts. My orchestration is most transparent. I stay hard on the conviction, that the national intonations by all means, must to be improve and to be modernize, in order to can more correctly and cogently to connect with new contents. "
|
"Моят Четвърти концерт не е проблемно съчинение. Това обаче не значи, че в него няма поставена програма. Отдавна, още след написването на Третия концерт, у мен зрееше идеята за написване на Четвърти концерт за пиано, в който да намеря нови форми и изразни средства и нова фактура на клавирната партия. По форма Четвъртия концерт е написан по-свободно. Например първата част не е сонатна форма, а е изградена върху една тема. Оркестровата партия е свързана неразвивно с тази на пианото, но в оркестъра няма нито едно голямо "Tutti", както е в другите ми концерти. Оркестрацията ми е по-прозрачна. Аз стоя твърдо на убеждението, че народностните интонации непременно трябва да се разширяват и да се осъвременяват, за да може по-вярно и убедително да се свържат с новото съдържание."
|
|
The first part of the concert - Con moto Moderato - although isn't in sonata form, possesses the dynamism and tightness on this form. The sonata Allegro, openly is served as prototype on the construction onthis part. The large introduction begin with powerful disonate chords of the orchestra. After the orchestra repeatedly "blazes", the pianosuddenly and acutely as if "hammers out" in octaves and it's the highest register, one short national motive. It sonds harshly by reason of this it isgiven in seconds in the upper voice onht piano. This motive interprets important intonation mensural part in fall part. After its, the piano strikes up solo cadenza passage, which brings to the repetition on the orchestra prelude, this time, one tone louder. The main theme in the first part, exhibited of the piano, is advancing, with intensive rhythm and national character. It is the kernels of the musical shape, which will be build that way. Soon after exposition on the main theme, the piano plays the other episodic theme, which follows mood in lyrical plan and creates a small contrast and "emotional relacation", before the development. This melody, actually is a veriety on the main theme. In the development of the main theme, predominates continuansly, motory motion in triplets and doted quavers. In the culmination of the development, which emerges and as the culmination of the full part, it reaches its apogee in severy, manly mood which is the nature on the main musical shape. To here, the formal structure of the part is very closely to the sonata allegro. After that the composer introduces one vital change, where the mucilalshape receives a lot of added virtue. In the third part of the part as if are ment the two moods-bravely and lyrical, as in the thematic matter sound only distant reminiscences. In the end of the part, the mood gradually is calmed. With the resources of the harmony, be lost its keenness and intensity, but became more figurative and expressive, and on the orchestra hues, the musical shape receives a new characteristic - a calm concentration as this way the contents of the music in the end becomes richer and deeper.
|
Първата част на концерта - Con moto Moderato, - макар и да не е в сонатна форма, притежава динамичността и стегнатостта на тази форма. Сонатното Allegro явно е послужило като протопип конструкцията на тази част. Голямото въведение започва с мощни дисонантни акорди на оркестъра. След като оркестърът неколкократно "избухва", пианото внезапно и остро сякаш "изчуква" в октави в най-високия си регистър един кратак народностен мотив. Той звучи рязко и фрапиращо, поради това, че е данен в секунди в горния глас на пианото. Този мотив играе важна интунационна и ритмическа роля в цялата част. След него пианото подема солов каденцов пазаж, който довежда до повторението на оркестровото всъпление, този път един тон по-високо. Главната тема при първата част, изложен от пианото, е настъпателна, с напрегнат точкуван ритъм и народостен характер ( в дорийски лад от сол ). Тя е ядрото на музикалния образ, който ще се изгради по-нататък. Скоро след експозицията на главната тема пианото свири друга епизидична тема, която отвежда настроението в лиричен план и създава малък контраст и "емоционален отдих" преди разработката. Тази мелодия всъщност е своего рода разновидност на главната тема. В разработката на главната тема преобладава непрекъснато, почти моторно движение в триоли и точкувани осмини. В кулминацията на разработката, която изпъква и като кулминация на цялата част, достига своя апогей в сурово, мъжествено настроение, което е същината на основния музикален образ. До тук формалната стурктура на частта е твърде близко до сонатното алегро. След това обаче композитора внася едно съществено изменение, при което музикалния образ получава много допълващо го качество. В третият дял на частта сякаш се репрезират двете настроения - героичното и лиричното, като в тематичния материал звучат само далечни реминисценции. В края на частта настроението постепенно се успокоява. Със средствата на хармонията, изгубила своята острота и напрегнатост, но станала по-образна и изразителна, и на оркестровите багри музилния образ получава нова черта - спокойна съсредоточеност, като по-този начин съдържанието на музиката в завършека става по-богато и по-дълбоко.
|
|
The second part of the concert is Adagio ( tonality Si-Flat-Major ) it is constructed on the slowly national song "The old Dimo", which is exposed of the piano after short thematic introduction. The theme is developed continuously and the thoroughly lyric mood, receives different shades. In the middle part, the development on same theme is more animated. In the reprise, begun of the stringed instruments this development on the main melody, continues and rediced to one excited liryc colmination after which comes the calm end. The nice designed melody, continues, on and off is flowed now in the piano now in the orchestra, covers of magnificent harmonies and instrumental nuances, derived new and new nuances and confirms the impression for one stirring lyric confession.
|
Втората част на концерта е Adagio ( тоналност си-бемол мажор ). Тя е изградена върху бавната народна песен "Стари Димо", която се излага от пианото след кратко тематично въведение. Темата се развива непрекъснато и основното лирическо настроение, получава различни нюанси. В средния дял развитието на същата тема е по-оживена. В репризата, започната от струнните инструменти, това развитие на основната мелодия, продължава и довежда до една развълнувана лирична кулминация, след която настъпва спокойния завършек. Красивата орнаментирана мелодия, непрестранно се лее ту в пианото, ту в оркестъра, обсипана от пищни хармонии и инстурментални багри, добива все нови и нови нюанси и утвърждава впечатлението за една вълнуваща лирична изповед.
|
|
The Third past of the concert - Molto vivace - is in the sonata form. More in the large, shining introduction, on the orchestra and the piano, begins one ex`uisite and energetic tone game on the elements of the theme. On the "gallop" rhythmical background on the string the piano shows the main theme. This is the Macedonian horo national song "To two river is flowing, mum." - with beginning - natural Sol-Minor and Frigian mood end. This melody creates atmosphere of the playful gladness and daiety. The Second theme exposed from beginning, also from the piano is authors melody in national spirit ( in time 5/4 and tonality Si-Flat-Major ) with solemn character. It endures very large development, which as if finishes its possibilities. By reason of that, it isn't advanced in the development, where the dramatic expression and sound intensity. Here the main role plays the piano, in whichpart mainly are developed the elements of the main theme. In the reprise the, main theme and its development, are without change but the second theme is fairly shortened. In the beginning on the is general conclusion, sounded the characteristic motive from prelude to the First part, after that are sounded resonances of the main theme, of the Third part. The end, is especially energetic and life-asserting.
|
Третата част на концерта - Molto vivace - е в сонатна форма. Още в големия блестящ увод, на оркестъра и пианото, започва една изящна и устремна тонова игра върху елементи от темата. На "галопиращия" ритмичен фон на щрайха пианото излага главната тема. Това е македонската хороводна народна песен "До две реки текат, мамо" - с начало натурален сол-минор и фригийски завършак. Тази мелодия създава атмосфера на игрива радост и веселие. Втората тема изложена от начало също от пианото е авторска мелодия в народен дух ( в такт 5/4 и тоналност си-бемол мажор ) с тържествен характер. Тя претърпява твърде голямо развитие, което сякаш изчерпва нейните възможностти. Поради това, тя не е застъпена в разработката, където стихийната танцувалност отстъпва място на драмичната изразност и звуковата насителност. Тук главна роля играе пианото, в чиято партия предимно се разработват елемнтите на главната тема. В репризата, главната тема и нейното развитие, са без изменение, а втората тема е доста съкратена. В началото на общото заключение, прозвучава характерния мотив от всъплението към първата част, а след това се чуват отгласи от главната тема от третата част. Краят е особено енергичен и жизнеутвърждаваш.
|
|
The Fourth consert for piano and orchestra by Vladigerov is showed for a first time on 30 December 1953y. from the composer with the Sofia State Philharmonic orchestra conducted by Sasha Popov. In 1954 Vladigerov showed it on Radio Budapest with the Hungary Radio, conducted by Vasil Stefanov. In 1955 in Belgrade with Belgrade Philharmonic, with conductor Zdravkovich, in 1958 on Radio Moscow with orchestra on All-Union Radio committee, conducted by natan Rahlin.
|
Четвъртият концерт на пиано и оркестър на Владигеров е изпълнен за първи път на 30 декември 1953г. от автора със Софийската Държавна Филхармония, дирижирана от Саша Попов. През 1954г. Владигов го изпълнява по Радио Будапеща с оркестъра на Унгарското радио под диригенството на Васил Стефанов. През 1955г. в Белград с Белградстката филхармония, с диригент Живойн Здравкович, през 1958г. по радио Москва с оркестъра на всесъюзния радио комитет под диригенството на Натан Рахлин ( в това изпълнение четвъртия концерт е записнан на грамофонна плоча ).
|
|
22 January 2008
Sofia
Bulgaria
|
17 януари 2008
София
България
|
| Concert for violin and orchestra op.11 in fa minor: |
Концерт за цигулка и оркестър оп.11 във фа-минор:
|
|
The only concert for violin and orchestra by Pancho Vladigerov was begin in July 1920 and was finished on 18 January 1921 devoted to the composer's brother - the violinist Ljuben Vladigerov. Init be seen the traditional three parts on the classic instrumental concert but in the course of the all construction they logically and naturally flowed one in other, created impression for unity on the creation.
|
Единственият концерт за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е започнат през месец юли 1920г. и е завършен окончателно на 18 януари 1921г., посветен е на брата на композитора - цигуларя Любен Владигеров. В него личат традиционните три части на класическия инструментален концерт, но в процеса на цялостното изграждане те логично и естествено преливат една в друга, създавайки впечатление за едночастност на творбата.
|
|
The concert begin with extensive introduction ( Agitato ). Several times after beginning on the background on the orchestra steps on the violin, which shows the theme of introduction -one complete motive. The development on this theme from violin is realized of the masterly - technical skills and has a character on Cadenza with orchestra accompaniment.
|
Концертът започва с обширно въведение ( Agitato ).Няколко такта след началото върху фона на оркестъра встъпва и цигулката, която излага темата на въведението - един цялотонов мотив. Развитието на тази тема от цигулката е осъществено от виртуозно- технически похвати и има характер на Cadenza със съпровод на оркестър.
|
|
In the end on the introduction, the main theme on "Moderato", the violin shows the main theme on the First part.
|
В края на въведението темпото се забавя постепенно и когато преминава в "Moderato", цигулката излага главната тема на първата част.
|
|
This is the excited, tender melody, with moody, pleading spice. After short passage, steps in the side, the Second theme. It is vastly calmer and melodies, but similarly full of emotion and hearty.
|
Развълнувана, нежна мелодия, с умоляващ, меланхоличен оттенък. След кратък преход встъпва страничната, втората тема. Тя е значително по-спокойна и напевна, но също така прочувствена и задушевна.
|
|
A little past the melody line in the violin, more and more is variegated with quick passages and after several discarded chords ends in the highest register.
|
По-нататък мелодическата линия в цигулката все по-често се изпъстря с бързи пасажи и след няколко разложени акорди завършва в най-високия регистър.
|
|
Suddenly detonated with large sound power, the orchestra takes the main function in the development on the musical reflection. The development begins. It is constructed on the introduction's theme and the main theme. The orchestra is showed, irrepressible with its pictorial and expressive power, released of the domination of the solo instrument.
The melodious melodies and the romantic mood are changed of sharply sounded, intensive music saturated with dramatic conflicts. The short development ended with several chords in the full orchestra, which mark the culmination of the tension in this part. As contrast, after sonority becomes lower and more transparent. On the wavy, sound tone on the harp, one violin from the orchestra, plays solo, in which sounded distant resonances on the theme. This calm episode, replaced the traditional reprise in the sonata allegro. Here is reprised the mood of the thematic material on the exposition, is showed as vent on created in the development tension, the final on the First part at the same time prepares with gradual change on the tempo and harmonic modulations a lightly passing to the next part.
|
Ненадейно избухнал с голяма звукова мощ, оркестърът поема главната функция в развитието на музикалната мисъл. Започва разработката, изградена върху темата на въведението и главната тема. Освободен напълно от господството на соловия инструмент, оркестърът сега се разгръща стихийно с цялата си живопистна и изразителна сила.
Напевните мелодии и романтичното настроение са заменени от остро звучаща, напрегната музика, наситена с драматични зблъсъци. Кратката разработка завършва с няколкото дисонантни акорди в целия оркестър, които отбелязват кулминацията на напрежението в тази част. Като контраст след това звучността става по-тиха и прозрачна. Върху вълнообразния звуков тон на арфата една цигулка от оркестъра ( концертмайсторът ), всякаш замествайки солиращата цигулка, свири соло, в което звучат далечни отгласи на темата. Този спокоен епизод, замества традиционната реприза в сонатното алегро. Тук в същност се репрезира с известни нови нюанси, настроението на тематическия материал на експозицията, явявайкисе като отдушник на създаденото в разработката напрежение, заключителния дял на първата част същевременно подгодтвя с постепенна промяна на темпото и хармонически модулации, плавното преминаване към следващата част.
|
|
The Second Part on the concert is excellent "Andante cantabile" ( in Fa-Sharp-Minor ). The theme, on which is constructed the andante - the slow melody with heart lyricism is entrusted on the violin. As if rested and gathered strength, the solo instrument doesn't stop not for moment, its enchanting song. But the calm orchestra carefully accompanies with rich harmonies and shades. In the middle part on the part is sighted a more animated and varied episode, which introduced some contrast.
|
Втората част на концерта преставлява прекрасно "Andante cantabile" (във фа-диез минор). Темата, върху която е изградено андантето - бавна мелодия, от която лъха сърдечен лиризъм, - е поверен на цигулката. Сякаш отпочинал и набрал сили, солиращия инструмент не престава нито за миг, своята омайна песен. А укротеният оркестър внимателно приглася със сочни хармонии и багри. В средният дял на частта се появява малко по-оживен и раздвижен епизод, който внася известен контраст.
|
|
In the Third part ( reprise ) is restored again the Lyric mood, which now is colored with new harmonious and timbre shades. In the end on the andante on a quiet background the oboe begins the first motive on one popular Bulgarian horo song ( the theme on the third part ). With this motive changed it are replied bassoons after that trumpets, the tempo quickly is stepped in is realized modulation in the basic tonality Fa-minor and in tempo "Allegro ma non troppo", begins the Third part, the end on the concert.
|
В третия дял ( репризата ) се възтановява отново лиричното настроение, което сега е обагрено с нови хармонически и темброви нюанси. В края на андантето върху затихнал фон обоя подхваща началният мотив на една популярна българска хороводна песен ( темата на третата част ). С този мотив, видоизменяйки го, се обаждат фаготите, след това - тромпетите, темпото бързо се ускорява, осъществява се модулация в основната тоналност фа-минор и в темпо "Alegro ma non troppo" започва третата част, финалът на концерта.
|
|
The Third part is in Rondo sonata form. The main theme is the lively and rhythmical national song "Come on the lassie" which the solo violin begins in the beginning of the part. The main ( first ) theme on the Third part with its melodious and rhythmical brightness and optimistic mood, remarkable over the full left overt thematic material in the concert. The Second theme on the part, although is selfsame lively tempo is more melodious and to its thematic, sensual mood is very close on the themes from the previous parts. After it again is appeared the main theme, but materially changed with lines on the masterly development in part on the violin. The middle part of the end is in other tonality. Its theme is slow, broad melody, which covers knows relation with the melancholy Bulgarian national songs. In the end of the middle part the music as quires more excited, dramatic character, after the fine-darned on the full First part ( First, Second and again First theme ), again is came back the optimistic mood. The end on the concert steps after stormy and masterly Coda.
|
Третата част е в Rondo сонатна форма. Главната тема е веселата, игрива и подчертано ритмична народна песен "Хайде мари, момиченце", която солиращата цигулка подхваща в самато начало на частта. Главната ( първата ), тема на третата част със своята мелодическа и ритмическа яркост и жизнерадостно настроение изпъква над целия останал тематичен материал в концерта. Втората тема на частта, макар и да е в същото оживено темпо е по-напевна и по-своето тематично чувствено настроение е много близка на темите от предишните части. След нея отново се появява главната тема, но съществено изменена, с черти на виртуозна разработка в партията на цигулката. Средния дял на финала е в друга тоналност. Темата му е бавна, широка мелодия, която крие известно сродство с тържните български народни песни. В края на средния дял музиката придобива по-развълнуван, драматичен характер, след което репрезирането на целия първи дял ( първата, втората и пак първата тема ) отново се възвръща жизнерадостното настроение. Края на концерта настъпва след бурна и виртуона Coda.
|
|
The concert for violin and orchestra by Vladigerov also such as and his First concert for piano, is the First Bulgarian creation in this genre.
|
Концертът за цигулка и оркестър на Владигеров също както и първия му концерт за пиано, е първата българска творба в този жанр.
|
|
The first execution on a concert for violin and orchestra, op.11 is consisted on 5th March 1921 in Berlin, from the German violinist Gustav Haweman with Berlin philharmonic conducted by famous conductor Fritz Reiner. Later the concert is showed in these towns in Europe and USA: Darmstad |
|
