|
|
[ full concert ]
| Professional options
| |
... I've enjoyed listening to the mp3
of your concerto.It's in grand
romantic style, something few
people can do so convincingly
anymore! Congratulations...
Theodore Wiprud
composer
[ e-mail ] [ home page ]
- - - - - - - - - - - - - - - - - - -
... Аз се насладих слушайки mp3 записа на Вашия концерт. Той е във величествения стил на романтизма, нещо което малцина могат да направят така обедително! Поздравление ...
Теодор Уипруд
композитор
[ ел.поща ] [ страница ]
|
Last creation:
"The suicide"
/ a comic opera in one-act /
on Arkady Timofeevich Averchenko
Written in the nature:
/ 20 July 2007, Friday - 17 December 2007, Monday /
more information [ details ]
|
Последна творба:
"Самоубиецът"
/ комична опера в едно действие /
по Аркадий Тимофеевич Аверченко
Written in the nature:
/ 20 юли 2007, петък - 17 декември 2007, понеделник /
повече информация [ детайли ]
|
|
|
|
|
In Memoriam
|
|
The descent of the Maestro Pancho Vladigeroff is from the active and cultural city of Shumen, where his forefathers a native land were born and lived. The grandfather of the composer is called Panayot Koskaev, an inventor-garment maker, who had a little store at the bazaar of Shumen. Vasilka Kostakieva was his wife, she was also from Shumen. From generation to generation Vasilka Kostakieva was called Vladigerova and the composer's family name came from her. His father has accepted it. According to the family memories the origin of this name is: the grandfather of Vasilka, who was a craft-goods mish was a vociferous singer. He brought the nickname "titmouse" and as in that era many family names, came from nicknames. His son first became Vladigerov.
|
Потеклото на Маестро Панчо Владигеров е от будния и културен град Шумен, където са родени и живяли неговите предци по бащина линия. Дядото на композитора се нарича Панайот Костакев, занаятчия - шивач, който имал малък дюкян на шуменката чаршия. Негова съпкуга е била Василка Костакева ,също била шуменка. Василка Костакева по баща се наричала Владигерова и от нея идва фамилното име на композитора ,което неговя баща усвоил. Според семейните спомени произходът на това име е следния: дядото на Василка, по занаят златар, бил гласовит песнопоец. Той носил прякорът "владигерчете (синирегче)" и тъй като в онази епоха много често от прякорите се образували фамилни имена, то неговия син ( бащата на Василка) станал първия Владигеров.
|
|
Panayot Kostakiev had two in heritors: a son Haralan, the composer's father whowas born in 1866 in Shumen and a daughter Vasilka, named after her mother.
Panayot died too young and the great care for cultivation of the children fell on the young widow who even managed to give them an education. Vasilka's daughter graduated a secondary school and became a teacher in Shumen. She married Dimitar Bedeev, from Shumen, from who she had three children: Yanko, Vasil and Eliza.
|
Панайот Костакев имал двама наследници: син Харалан, бащата на композитора, роден през 1866 в Шумен и дъщеря - Василка, кръстена на майка си.
Панайот умира твърде млад и цялата грижа за отглеждане на децата паднали върхи младата вдовица, която успяла дори да им даде образование. Дъщерята Василка завършва гимназия и става учителка в Шумен. Тя се омъжва за шуменеца Димитър Бедеев, от който има три деца : Янко, Васил и Елиза.
|
|
Harlan studied for a time in a secondary school but before graduating it, he went to Sofia.
There he became an official for Grigor Nachevich, a political figure from the party of the concevatives. Around 1885, Grigor Nachevich was appointed minister prenipotentiary in Bucharest and took Haralan along with him.
In the beginning, Haralan Vladigerov worked as an official-translator raising to a diplomatic post-legation secretaty.
In Bucharest he took extra examinations and finished his secondary education. There he learned Romanian, French and Turkish. After a stay of 6 or 7 years, in Bucharest he came back to Shumen because of the deselection of Grigor Nachevich. He left for Laussane to study law. After an year, he moved to the University of Brussels and came with the title "a doctor of law". During 1895 Haralan Vladigerov came back to this country and began work as an assistant-prosecutor ( to memories of doctor Stefan Smyadovsky from Shumen, a coeval and a friend of Haralan ).
|
Харалан учи известно време в гимназията, но преди да е завърши, отива в София.
Там става чиновник при Григов Начевич, политически деятел от партията на консерваторите. Около 1885г. Григор Начевич е назначен на пълномощен министър в Букорещ и взима при себе си и Харалан. Отначало Харалан Владигеров работи като чиновник-преводач, като се издига до дипломатическия пост легационен секретар. В Букорещ полага допълнителни изпити и оформя средното си образувание. Тук научава румънски, фреснки и турски. След 6-7 години престой в Букорещ се завръща в Шумен поради отзоваването на Григор Начевич. Заминава да учи правни науки в Лозана. След една година се прехвърля в Брюкселския унивеситет и излиза с титлата "доктор по право". През 1895г. Харалан Владигеров се завръща в родината си и започва работа като помощник-прокурор, а след това като прокурор ( по спомените на Шуменския лекар д-р Срефан Смядовски, връсник и приятел на Харалан Влдигеров ).
|
|
|
The composer's mother, Eliza Vladigerova, was born on 19 November 1869 in Odessa.
Her father Leon Pasternak is a Mathematics professor. Besides science he is interested in shah and a passonate lover of music: he played the violin, and composed short pieces for violin and piano.
Two of his compositions were published by Odesa's publishing house "Bernardi": polka "Philanthropist" ( devoted to his wife Ester ) and waltz "Shah competition" ( devoted to his daughter Eliza). When Eliza (the eldest of his 5 sons and 3 daughter) graduated a secondary school her mother died. After wife's death leon Pasternak left Odessa and moved to Zurich, Switzerland were he became a Mathematics professor in the Polytechnic. Eliza left for Paris to study medicine.
Ivan Lechev was among her fellow-students ( he was father of the violinists Todor and Arseni Lechevi ), who discussed her to come to work in Bulgaria after Eliza finished her education.
|
Майката на композитора, Елиза Владигерова, е роден на 19 ноемрви 1869 в Одеса. Нейния баща Леон Пастернак, е професор по математика. Освен с наука, той се занимавал с шахмат, а бил също страстен любител - музикант: свирил на цигулка и композирал малки пиеси за цигулка и пиано. Две негови композиции са издадени от Одеското издателство "Бернарди" : полка "Филантропка" ( посветена на неговата съпруга Естер) и валс "Шахматно състезание" ( посветен на дъщерята му Елиза). Когато Елиза ( най-голямата от между неговите 5 синове и 3 дъщери ) завършва гимназия, майка и починала. След съмрта на своята съпруга Леон Пастернак напуска Одеса и се преселва с Цюрих, Швейцария, където става става професор по математика в Политехниката. Елиза заминава за Париж да следва медицина. Между неите състуденти бил и българина Иван Лечев ( баща на цигуларите Тодор и Арсени Лечеви ), който след като Елиза завършва образуванието си я уговаря да дойде на работа в България.
|
|
Eliza Pasternak came to Bulgaria in 1895. She sat un as a doctor in Varna ( for about one year ), after that in Razgrad and Shumen. Here, Eliza Pasternak worked as a school doctor and a gynaecologist as self-employed. She was introduced to Haralan Vladigerov, publish prosecutor of Shumen, and she married him in 1898. Because the canons of the Orthodox Church didn't allow marrianges among orthodoxes and persons of different religions Eliza became converted to Christiantly, before the marriage ( at the marriage ceremony she was inscribed as Elisaveta L. Pasternak, doctor Orthodox ).
|
В България Елиза Пастернак пристига през 1895г. И се установява във Варна като градска лекарка ( около една година), после в Разград и после в Шумен. Тук Елиза Пастернак работи като училещна лекарка и лекар-гинеколог на частна практика. Тя се запознава с Харалан Владигеров - прокурор на Шумен, и се умъжва за него през 1898 година. Понеже каноните на православната църква не разрешават бракове между православни с друговерци, преди женитбата Елиза се покръства ( при венчавката бива записана: Елисавета Л. Пастернак, докторка,православна ).
|
|
Soon after their marriage, Haralan and Eliza Vladigerovi bought the most beautiful house in town - the house of Nacho Popovich ( a rich man and benefactor from Shumen who had built a school and a community centre). The house was in "Full spring neigh bourhood".
|
Скоро след женитбата Харалан и Елиза Владигерови копуват най-хубавата къща в града - къщата на Начо Попович ( шуменски богаташ и благодетел, построил училище и читалище ), която се намирала в "Пълнокладенчовата махала".
|
|
When next year Eliza knew that she would have twins, she moved to her father in Zurich where, on 12 March 1899, she gave birth to first of the twins - Lyuben. Pancho Vladigerov was born on 13 March 1899.
On 18 June 1890 the children were christened in Shumen, as they were inscribed in the birth certificates in Zurich - Lyuben-Rafail and Pancho-Danilo.
|
Когато на следната година Елиза разбира, че ще има близнаци, тя заминава при баща си в Цюрих където на 12 март 1899 година се ражда първия близнак - Любен. Панчо Владигеров се ражда на 13 март 1899 ( нов стил ).
На 18 юни 1890 година децата са били кръстени в Шумен, както са били записани в кръщелните свидетелства в Цюрих. - Любен - Рафаил и Панко - Данило.
|
|
From Switzerland, Eliza Vladigerova came with a governess, a Swiss, who looked after the children for 5 years.
When the children were six years old, Lyuben started to learn the violin and the younger brother the piano.
Pancho was taught his first piano lessons by his mother, who later took a teacher for him. Ti was , Pavla Vaysman, the young pianist, graduated in Viena, who married doctor Alexander Zhekov from Shumen in 1909. He died in 1928. She had from him, two children Anton and Ekaterina.
On the second year of teaching, in 1904, the two brothers participated in a public concert ceremony in Community Centre "Arhangel Mihail" ( Community Center "Dobry Voynikov" now ).
On 13 May 1906, Haralan Vladigerov got a heart attack and died. The injured death of the father was a shock for the family. Eliza Vladigerova started an extremely hard battle for the happiness of her sons.
In the summer of 1910, together with her sons, she moved to Sofia where she was employed as a doctor. From that moment on, teacher took his hard way to seizure of the musical art.
|
От Швейцария Елиза Владигерова идва с една гувернандка - щвейцарка, която 5 години се грижи за децата.
Когато децата стават на шест години Любен започва да учи цигулка, а "по-малкия" пиано.
Първите уроци по пиано Панчо получава от майка си, която му наема малко по-късно истинска учителка. Това е младата пианиска завършила във Виена Павла Вайсман ,която през 1909 г. се омъжила за шуменския лекар Александър Жеков - починал през 1928 г. - от когото има две деца Антон и Екатерина .
На втората година от обучението през 1904 г. Двамата братя учасвуват в публична концертна проява на тържество в читалището "Архангел Михайл" ( сега " Добри Войников" ).
На 13 май 1906г. Харалан Владигеров получава сърдечен удар и умира. Ранната смърт смърт на бащата е удар за семейството. С рядно себеотрицание Елиза Владигерова започва трудната борба за щастието на своите синове.
През лятото на 1910 г. Заедно със синовете си тя се премества в София, където е назначена за градска лекарка. От тук моят учител проема своя труден път към оладяване на музикалното изкуство.
|
|
( 1910 - 1912 y. )
|
( 1910 - 1912 г. )
|
|
After his coming to Sofia for two or three months, Pancho Vladogerov learned the piano with a teacher, a French woman, Soycheva ( after her husband ), after that he started the musical school where Henrih Vizner was his teacher of piano. His brother Lyuben Studied in the same school violin attached to Petko Naumov. Almost a the same time, he started study with Dobri Hristov who, at that time, was a teacher in the secondary mall school and was one of the most popular composers and theoreticians.
|
След идването си в София два-три месеца Панчо Владигеров учи пиано с една учителка - французойка - Сойчева ( по мъж), след което записва музикалното училище където негов преподавател по пиано става Хенрих Визнер. А Любен учи в същото училище цигулка при Петко Наумов. Почти веднага започва занимания с Добри Христов, който тогава е бил учител във Втора мъжка гимназия и един от най-известните композитори и теоритици, като от него получава първите познания по елемнтарна теория на музиката и хармония.
|
|
He bought a music-book in a hard cover and super scribed it in his cramped childhood handwriting:
|
В краят на 1910 г. Панчо за първи път започва да записва на ноти своите композиции. Копува си нотна тетратка с твърди корици и е надписва с разкривения си детски почерк:
|
|
"Music album of composition of Pancho Vladigerov, 27.02.1911 - Sofia, class 2A"
|
"Нотен албум по композиция на Панчо Х. д-р Владигеров , 27 .2. 1911г. - София - втори А клас"
|
|
Then he cut "a seal" off hiss rubber saying P.V. abd put a seal on any place possible.
In this music album the begging composer fixed about 20 opuses written in distored and so metimes incurred notes. On 26 December he finished a "Mazurka" for piano, devoted to "Dedushka" whit was the earliest ingeribed composition of Vladigerov. After that was a sonata for piano, devoted to "Henrich Vinzer", then comes next, "Bulgarian Rhapsody, devoted to Mr. Ivan Shishmanov", "Elegy" ( renamed later in "The Cry if the Earwig" ) devoted to the death of his cousin and others.
|
После изрязва от ученическата си гумичка "печат" - П.В. и го слага навсякъде.
В този нотен албум начинаещият композитор нарежда около 20 "опуса", написани с кривоопашати ноти и невинаги правописно вярно. На 26 декеври завършва една "Мазурка " за пиано посветено на "Дедушка" която е най-ранно записаната композиция на Владигеров. Следва соната за пиано посветена на "Херних Визнер", "Рапсодия българска" посветена на Г-н Иван Шишманов, "Елегия" ( преименувана по-късно "Плачът на щипянката") посветено на смъртта на негова братовчетка и др.
|
|
One of these earliest musical compositions came to light. "Actor Newspaper" from 5 May 1912 edited as a music application, the elegy "The Cry of the Earwig" with the following note:
|
Едно от тези най-ранни произведения вижда бял свят. В броя си от 5 май 1912 г. весник "Артист" отпечатва като нотно приложение елегията "Плачът на щипянката" придружен със следната редакционна бележка:
|
|
"... where there in the smallest spark of talent, we edit the compositions above for encauragement to the young author"
|
"... където има и най-малка искра на дарба, напечатваме горната композиция за насърчение на младия автор ..."
|
|
In the Summer of 1911 Eliza Vladigerova moved to Vienna with her children. There she consulted the Austrian composer Robert Fux. He said that Pancho was a musical talent, who had all preconditions to advance, as Pancho was Slav he recommend him to go and study in Russia. The mother from Vienna to Kiev to meet the most famous musician in town Vladimir Pohalski, pianist, composer, conductor, of the Philharmonic orchestra and director of Kiev Conservatory. Pohalsky was moved by the attention and honour of Fux, a composer from Vienna. He recommended to Pancho to study in Paris Conservatory. After Kiev Vladigerovi visited for a short time Tiraspol, where she was with her grandfather, the father of Ester Pasternak.
After her return in Sofia, Eliza took up to secure a scholarship for Pancho in Paris. In this attitude Professor, doctor, Ivan Shishmanov, gave the biggest support a prominent scientist and ex-minister of education.
|
През лятото на 1911 Елиза Владигерова заминава с децата си за Виена, там тя се съветва с австрийския композитор Роберт Фукс, който казва, че Панчо е музикален талант който има всички предпоставки за голямо развитие, тъй като е славянин той и препоръчва да отиде на учи в Русия. От Виена майката заминава за Киев където се среща с най-големият музикант в града Владимир Похалски, пианист, композитор, диригент на Филфармонията и директор на Киевската консерватория. Похаслки е тогнат от вниманието и честта, която му отдава винския композитор Фукс, но той препоръчва на Панчо да учи в Парижката консерватория. След Киев Владигери посещават за малко град Тираспол, където гостува на дядото на Елиза, бащата на Естер Пастернак.
След завръщането си в София Елиза се заема със задачата да осигури стипендия за Панчо в Париж.В това отношение най-голяма помощ оказва проф. д-р Ив. Д. Шишманов виден учен и бивш министър на просветата.
|
|
At that time, in the end of 1911 the famous French violinist Anrie Marto came to Bulgaria ( He lived in Berlin and he was a professor in the German Conservatory ). After he heard Lyuben and Pancho he persuaded Eliza to send her children off to Berlin and he promised his unreserved support. In June 1912, Pancho got a scholarship and Vladigerovi left for Germany.
|
По това време края на 1911 г. В България идва на концертно турне известния френски цигулар Анри Марто (живее в Берлин и е професор в германската консерватория ) След като прослушвва Любен и Панчо увещава Елиза Владигерова да изпрати своите деца в Берлин и обещава своята безрезервна подкрепа. През юни 1912 г. Панчо получава стипендията и Владигерови заминават за Германия.
|
|
( 1912 - 1918 )
|
( 1912 - 1918 )
|
|
In the Germany capital, the family put in the board of Schteinplatz at first. In July, together with Marto, thet spent the summer in the village of Oker, where Pancho wrote a few little pieces for piano. In the autumn of the same year, the mother, rented a small flat at Neuekantstrasse in Scharlotenburg, the residential district where in the Berlin Conservatory as well. After 2years, the family moved in a flat in the building of Deutsche Theatre at 12'Schumanstrasse which the people of the Bulgarian colony in Berlin playfully called Shumenstrasse. In the autumn of 1912, Eliza Vladigerova entered as assistant in Berlin Gynaecologist clinic of profesoor Paul Stasman. Because the children weren't 15 years old, they couldn't enter the conservatory, according to the rules.
Marto secured lessons with composer Paul Yuon for Pancho ( 1872-1940, brother of the famous artist Konstantin Yoan ). P. Yuon was born in Moscow. He finished composition in Moscow Conservatory with Taneev and Arenski, and after 1906 he was a professor of composition in Berlin Conservatory.
Again under Marto's protections Pancho became a private student of piano with Haynrih Bart ( 1847-1922 ), also a professor in the Conservatory, an instructor of piano classes, a personal friend and brother-in-arms of Brahms and Joachim.
|
В немската столица отначало семейството се настанява в пансион на Щайнплац. През месец юли заедно с Матро летуват в селището Окер където Панчо пише няколко малки пиеси за пиано. През есента на същата година майката наема малък апартамент на Ноиекантщрасе номер 19 в Шарлотенбург, квартала където е разположена и Берлинската консерватория. След две години семейството се премества в едно жилище в зданието на Дойчес театер на Шуманщрасе 12, която хората от българската колония в Берлин наричат на шега "Шуменщрасе".
През есента на 1912 г. Елиза Владогерова постъпва асистентка в клиниката на берлинския гениколог проф. Паул Щрасман. Поради това, че децата нямат навършени 15 години не могат да постъпят в консерваторията, както изисква правилника.
Марто осигурява на Панчо занимание с композитора Паул Юон ( 1872 - 1940 , брат на големия художник Констрантин Юон ). П.Юон е роден в Москва, завършва композиция в Московската консерватория при Танеев при Аренски и от 1906 г. е професор по композиция в Берлинската консерватория. Пак с протекцията на Матро, Панчо свата частен ученик по пиано на Хайнрих Барт ( 1847 - 1922 г. ), също професор в консерваторията ,ръководител на клавирните класове, личен приятел и сподвижник на Брамс и Йоахим.
|
|
Years of a serious and hard work followed.
In the autumn of 1913 the young composer created "Sonata for violin and piano in Re-major" which was opus one in his creation. In the autumn of 1914 at the age of 15 he took up in the conservatory named by Staattiche akademische Hochschule fur Musik, where he didn't pay fees, being gifted. In his first year, of study he composed his second opus "Four pieces for piano". In the middle of 1915, Paul Yuon was mobilized in the army. He recommended him to his next teacher of piano, Kreuzer, who was delighted by him and he didn't take any money from him.
|
Следват години на сериозен и упорит труд.
През есента на 1913 г. младия композитор съчинява "Соната за цигулка и пиано в ре-мажор", която се явява опус едно в неговото творчество. През есента на 1914 г. навършел 15 години, се записва в консерваторията която носи името Staatliche akademische Hochschule fur Musik, където е освободен от съответните такси ,като даровит. През първата година от следването си той композира своя втори опус - "Четери пиеси за пиано". През средата на 1915 г. Паул Юон е мобилизиран във войската. Препоръчва го на следващия му учител по пиано Кройцер, който възхитен от осърдието и дарбата на младия българин отказва да взима пари от него.
|
|
His look was charged to the Academy of Arts-Akademie der Kunste, whose composer's section was called maistershule. There were the higher exprertly classes of composition.
His cessation of the competitive examination was brilliant and he was accepted in the Academy. From the autumn of 1915 to he summer of 1916 he studied in an expertly class of composition of Fridrih Gernscheim ( 1939 - 1916 ). Unter his guidance, he creation-variations, on one Bulgarian Theme - "Dear Motherland".
In september 1916 Gernschein died and Pancho moved to the class of Giorg Schumann ( 1866 - 1945 ). There he finished his trio for violin, violoncello and piano in Si-flat minor, op.4 nad next year, six lyric pieces on Dora Gabe poetries and the ballad "Crazy Gigya" by Pencho Slaveykov.
In the beginning of 1917 he became a student of piano with Leonid Kreuzer ( 1884-1953 ). Born in Petersburg, Kreuzer studied in Petersburg Conservatory with Glazunov and piano with the famous Russian pianist and pedagogue A.N.Esipova.
|
Негoвия поглед е отправен към Академията на изкуствата Akademie der Kunste, чиито композиторски отдел наричат Майстершуле. Там са висшите майсторски класове по композиция. На конкурсния изпит преставя се блестящо, и е приет в Академията, като извъредно дарование и е освободен от такси. От есента на 1915 до лятото на 1916 учи майсторския клас по композиция на Фридрих Гернсхайм ( 1839 - 1916 ) под ногово ръковотство създава първата си крупна клавирна творба - Вариации върху една българска тема - "Мила Родино".
През септември 1916 Гернсхайм умира и Панчо отива в класа на Гьорг Шуман ( 1866 - 1945 г. ) тук завършва своето трио за цигулка , виолончело и пиано в си бемел минор оп. 4 ,а на следната година шест лирични пиеси по стихове на Дора Габе и баладата "Луд Гидия " на Пенчо Славеков.
В началото на 1917 става ученик по пиано на Леонид Кройцер ( 1884 - 1953 г.), роден в Петербург Кройцер учи в тамошната консерватория при Глазунов, а пиано при бележитата руска пианиска и педагожка А.Н.Есипова.
|
|
From the summer of 1917 to 3-rd August 1918 he wrote his first concert for piano and orchestra, and for, that period he, finished his seventh opus "Narrative poem" for violin and piano too. In the beginning on September, Pancho, his brother and his mother moved to Bulgaria.
|
От лятото на 1917 г. до 3 август на 1918 той написва първия си концерт за пиано и оркестър, като през този период завършва и седмия си опус - "Поема" за цигулка и пиано. В началото на септември Панчо, брат му и майка му заминават за България.
|
|
( 1912 - 1918 )
|
( 1912 - 1918 )
|
|
In mediately after their arrival in Sofia, the brothers Vladigerovi enrolled in the army. After a short training they were included in the musical command where all young musicians served their time as soldiers. Lyubenbecame a member of an orchestra and Pancho became a librarian. On December 1919 in the soldier club, they gave their first performance in Bulgaria with creations only by Pancho: The violin sonata, pieces for piano op.2, the variations for piano op.3, the lyric songs op.5 performed by Pencha G. Toromanova. At that time a happy notice arrived: Pancho Vladigerov was a prize winner of the Mendelson's reward for his first concert for piano and orchestra op.6.It was given annually by Berlin Academy of Arts for the best composition of young composer.
During 1919 and the beginning of 1920, the brothers Vladigerovi gave a lot of concerts and in some of then young violinist-virtuoso Sasha Popov participated. He served in the army as concert-master too. At the same time the violinists Todor Torchanov and Boyan Konstantinov, the pianists Andrey Stoyanov and Ivan Torchanov the violoncellists Ivan Tsibulka with his trio ( Ivan Tsibulka, Yan Koch and Andrey Stoyanov ) and a quartet Schwertcher gave cibcerts.
At this same time Tsanko Tsankov began his constructional activity. Tsanko Tsankov wrote for concerts in Plovdiv about the brothers Vladigerovi in an article:
|
Веднага след пристигането си В София братята Владигерови постъпват в казармата. След кратко единично обучение ги зачисляват в "музикантската команда", в която отбиват военната си повинност всички млади музикатни - изструменталисти, които свирят в симфоничния оркестър. Любен става оркестрант, а Панчо - библиотекар. През месец декември 1919 във Военния клуб изнасят своя първи концерт в България изпълняваики творби само от Панчо, цигулковата соната, пиесите за пиано оп.2, вариациите за пиано оп.3 и лирическите песни Оп.5 изпълнени от певицата Пенка Г. Тороманова. По това време пристига радостно известие - Панчо Владигеров е награден с Менделсоновата награда за своя първи концерт за пиано и оркестър Оп.6 . Тя се дава ежегодно от Берлинската анадемия на изкуството за най-хубава конпозиция за млад композитор. В продължене на цялата 1919 и началото на 1920 г. братя Владигерови изнасят голям брой концерти, кто в някои взема участие и младия тогава цигулар - виртуоз Саша Попов ,който също служи в "музиканската комадна", като концертмайстор. По същото време концерти изнасят цигуларите Тодор Торчанов и Боян Константинов, пианистите Андрей Стоянов и Иван Торчанов, виолончелиста Иван Цибулка със своето трио ( Иван Цибулка, Ян Кох и Андрей Стоянов ) и квартет Швертнер. По същото време започва своята композиционна дей&# |
| | | | |
